Рейн-сан: Справедливото клане
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн (John Rain) #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Рейн-сан: Справедливото клане». Краткое содержание книги:
Разкошните плажове на Рио, лъскавите казина на Макао и мръсните улички на Хонконг и Коулун, очертават рамката, където действа Рейн-сан, който постепенно се превръща в неохотен участник в безпощадно, кърваво меле.
— Какво е ЕИО?
— Електронен информационен обмен. Квай Чунг е най-компютризираният контейнерен терминал в света. Ако пристанищният служител има достъп до ЕИО системата и самите контейнери, сигурно може да промени съответните идентификационни кодове, кодовете на страната, големината и типа на контейнера и така нататък, и да се погрижи товарът да бъде пратен там, където иска Белгази.
Замислих се за момент.
— Къде е сега Белгази?
— Още е в Макао. — Той ме погледна. — Научи ли нещо ново за жената? Блондинката?
Дилайла. Е, бях получил онова съобщение, в което ме осведомяваше, че чакането почти е свършило. Но разбира се, нямаше нужда да споменавам за това на Канезаки.
— Нищо — отговорих. — А ти?
Той поклати глава.
— Ами за Белгази? — попитах. — Обаждал ли се е от девети терминал?
— Още не.
— Добре тогава, все още може да го пипнем. — И без пауза, което правеше искането колкото може по-естествено и очевидно, казах: — Ще ми трябват имената и данните на вашия НОП и довереното лице.
Канезаки отново поклати глава.
— Не. Невъзможно.
Е, нямаше да се получи. Погледнах го.
— Колебания ли имаш за тази операция?
Пак поклащане на глава.
— Защото вече знаеш, че някои хора в твоята служба намират Белгази за полезен и искат да му спасят кожата?
Той сви рамене.
— Не зная каква игра играят. Аз имам заповед и тази заповед изисква да го отстраним. И тъй като зная какъв е, заповедта ми се струва логична. Ако някой иска да ме изведе от това заблуждение, по дяволите, ще трябва ясно да ми обясни всичко!
— Добре. За миг ми се стори, че изпитваш съмнения.
— Не изпитвам съмнения. Просто…
— Виж, вече не мога директно да се приближа до Белгази, нали така? Виждал е лицето ми, знае, че го следят, със сигурност е взел извънредни мерки за безопасност. Единствената ми реалистична възможност да се доближа, е чрез трето лице. Например хората, които преди малко спомена.
— Разбирам. Но не мога да ти дам името на агент от ЦРУ, особено НОП, нито на доверено лице. Прекрачил съм много граници заради теб, вярно, обаче тази няма да прекрача.
По гласа и изражението на лицето му — както и заради неотдавнашното си преживяване с Кроули, който бе отказал да говори дори при екстремни обстоятелства — виждах, че няма да ми каже каквото ме интересуваше. Беше излишно да питам за Докс. Дори да го направех, нямаше да мога да се доверя на отговора му.
Замислих се за момент и ми хрумна, че може би все още има начин да се добера до Белгази, дори без информацията, която Канезаки отказваше да сподели с мен. Това можеше да означава прекратяване на изчакването, на което разчиташе Дилайла, ала бизнесът си е бизнес.
— Добре, да се върнем на началото — предложих. — Между другото, какъв е смисълът от изискването смъртта на Белгази да изглежда естествена?
Канезаки сви рамене.
— Ами, отначало ми казаха, че трябва да изглежда така, защото Белгази имал закрилници в други разузнавателни служби. Но сега…
— Сега излиза, че е по-важно да не засегнеш закрилниците му в собствената ти разузнавателна служба.
— Да, така е. Животът в ЦРУ е странен в това отношение.
— Нали ти казах, при вас дясната и лявата ръка не действат в идеална хармония.
— Съгласен съм.
— А сега явно дясната ръка е научила, че лявата е пратила човек да очисти Белгази.
Той кимна.
— Така изглежда.
— Но не са възразили. Не са минали по официалните канали. Ти предполагаш, че ги е страх.
— Накъде клониш?
Свих рамене.
— Може би не си разтълкувал правилно точно колко „естествена“ трябва да изглежда смъртта на Белгази. Ако по някаква причина твоите хора не са в положение да възразят срещу организирането на смъртта на Белгази, може би не могат да възразят и срещу изпълнението на тази задача.
Той се извърна, като поглаждаше брадичката си.
— Искам да кажа, смисълът от изискването за естествена смърт е да се избегнат обвиненията, нали така? — продължих. — Да можете да отречете, че сте замесени, нещо такова?
— Двамата с теб се договорихме за нещо повече — поклати глава Канезаки. — Смъртта на Белгази трябва да е такава, че никой никога да не задава неудобни въпроси. Да няма какво да отричаме.
— Естествено. Откакто водихме този разговор обаче, ние научихме някои неща, нали така? Научихме например, че Белгази е в Хонконг, за да контролира една от оръжейните си сделки. Тук са замесени много играчи — купувач, продавач, посредник, подкупен пристанищен служител, агент на ЦРУ. И се въртят адски много пари.