Мъглите на Авалон (Том 1)
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мъглите на Авалон (Том 1)». Краткое содержание книги:
Моргана го заведе в самия център на каменния кръг. „Ако има изобщо, някакъв усет към свръхестественото“, помисли си тя, „би трябвало да почувства каква огромна енергия е съсредоточена тук“.
— Легни по гръб на земята и тя ще те изпълни със сила — каза тя на глас и подаде къс от хляба, който бе намазала с масло и пресен мед, преди да го увие в парче дивечова кожа. Хранеха се спокойно, облизвайки капките мед от пръстите си. Изведнъж Ланселет взе ръката й и облиза една капка, стекла се по пръста й.
— Колко си сладка, братовчедке — каза той усмихнат и Моргана почувства как цялото й тяло пламва от допира му. Посегна да вземе ръката му, за да отвърне на шеговития жест, но веднага я пусна рязко, сякаш се опари. За него бе може би само игра; но за нея — не. Тя се извърна и скри пламналото си лице сред тревите. Земята сякаш я изпълваше с неимоверна сила, в жилите и течеше мощта на самата Богиня.
— Ти си дете на Богинята — рече тя накрая. — Нима не знаеш нищо за мистериите?
— Много малко. Веднъж баща ми ми разказа как съм заченат — като дете от ритуалния брак между краля и неговата земя. Затова, предполагам, той очакваше от мен да съм лоялен към земята на Бретан, която ми е вместо баща и майка… Ходил съм дори до големия център на мистериите на древните — Великият каменен път в Карнак, там някога също е имало древен храм. То е място на сила, както и това тук. Да, усещам енергията, събрана тук — рече той, извърна се и я загледа в лицето. После каза удивено:
— Сякаш си самата Богиня, слязла в своя храм. Знам, че съгласно старата религия мъжете и жените се съчетавали по нейна воля — но свещениците искат да забранят тези ритуали. Искат да разрушат и старите каменни храмове като този около нас, и големия храм в Карнак… Успели са да разрушат много, но това е трудна задача.
— Богинята няма да допусне това — каза простичко Моргана.
— Може би — съгласи се Ланселет, отново посегна и докосна този път синия полумесец на челото й. — Ти докосна челото ми на същото място, когато направи така, че се пренесохме в другия свят. Има ли това нещо общо с ясновидската дарба, или е друга мистерия, за която нямаш право да говориш? Добре, няма да те питам. Но наистина се чувствам като попаднал при елфите — там, казват, прекарваш една нощ, докато в реалния свят ще са изтекли сто години.
— Не чак толкова много — разсмя се Моргана, — но е вярно, че там времето тече с различна бързина. Чувала съм, че някои от бардовете все още притежават силата да посещават страната на елфите… Тя просто се е отдалечила в мъглите — повече от Авалон, това е всичко.
Докато говореше, тя потръпна. Ланселет поде:
— Може би, когато се върна в реалния свят, саксонците ще са вече разбити и ще са напуснали бреговете ни.
— Ще страдаш ли тогава, че животът ти е изгубил смисъл?
Той поклати глава усмихнато и задържа ръката й в своята. След минута попита:
— Кажи ми, изпълнявала ли си дълга си към Богинята около огньовете на Белтейн?
— Не — промълви Моргана. — Ще бъда девица, докато така желае Богинята; вероятно ще ме запази за Големия брачен ритуал… Вивиан все още не ме е уведомила за своята воля и за волята на Богинята.
Тя отпусна глава, така че косите й се спуснаха като завеса пред лицето. Смути се от мисълта, че той може да разбере мислите й, да почувства внезапното желание, което беше обхванало тялото й като пламък. Нима нямаше да му отдаде толкова пазената си девственост, ако той го поискаше? Никога досега спазването на тази забрана не й се беше струвало трудно; а сега й се струваше, че огнен меч се е изправил между тях. Мълчаха дълго; сенки пробягваха по слънцето; чуваха се само звуците, издавани от дребни насекоми в тревата. Накрая Ланселет я привлече надолу към себе си и целуна нежно полумесеца на челото й. После заговори с тих, развълнуван глас:
— Всички богове са против да взема онова, което Богинята е белязала за свое. Ти й принадлежиш, скъпа братовчедке. За мен си също тъй свята, както и самата Велика майка. — Но продължаваше да я държи в прегръдките си; тя почувства, че той трепери, и това я изпълни с неизпитано, болезнено щастие.
Никога досега, от времето, когато беше съвсем малко безгрижно дете, тя не бе познала щастието; за нея щастието, за което смътно си спомняше — беше от времето преди майка й да я натовари с грижата за по-малкия й брат. Тук, на острова, животът й бе посветен на освобождаване на духа, затова бе познала възторга на овладяната мощ, страданието при преминатите изпитания; но никога досега не бе изпитвала такова чисто, неподправено щастие. Сякаш слънцето, започна да грее по-ярко, облаците преминаваха по небето като големи крила, въздухът сияеше, всяка детелина в тревата излъчваше свой блясък — същия блясък, с който засвети и самата Моргана. Видя отражението си в очите на Ланселет и разбра, че е прекрасна, че той я желае, и че неговата любов и уважение към нея са толкова големи, че въпреки това се стреми да овладее желанието си. Имаше чувството, че ще се пръсне от ликуване.