Мъглите на Авалон (Том 1)

— Братовчедке… Моргана — започна Ланселет, после я прегърна и започна да я гали по лицето. Тя се вкопчи в него и зарови лице в туниката му. Почувства топлината на тялото му, усети равномерните удари на сърцето му. След миг той се наведе към нея, повдигна с ръка брадичката й и устните им се срещнаха.

Ланселет прошепна:

— Така ми се иска да не беше обречена на Богинята…

— На мен също — прошепна тя. — Ела при мен, остави ме да те прегръщам така.

— Аз съм се заклел… да не посягам на обреченото на Богинята.

Моргана затвори очи; беше й все едно. Дадената клетва беше на хиляди левги и хиляди години далеч от нея; дори мисълта за гнева на Вивиан не можеше да я обезпокои. Години по-късно тя се чудеше какво ли би се случило, ако бяха останали така само още няколко минути; сигурно щеше да се изпълни волята на Богинята, в чиито ръце бяха съдбите им. Но още в мига, когато устните им се срещнаха за втори път, Ланселет трепна и се ослуша, сякаш доловил някакъв далечен звук.

Моргана се отдръпна от него и се изправи.

— Не чувам нищо — каза тя, напрягаше да чуе нещо друго, освен тихия плисък на езерните води по брега, шума на вятъра в тръстиките и лекия плясък, който се чуваше, щом някоя риба скочеше над водата. Накрая го чу — звукът бе недоловим, като въздишка — но по-скоро беше плач.

— Някой плаче — каза и Ланселет и бързо се изправи на дългите си крака, там — някой плаче или от болка, или се е заблудил в тръстиките. Звучи като малко момиченце…

Моргана забърза по петите му, боса, оставяйки полата и туниката си на храста. Възможно беше някоя от младите жрици да се е заблудила и да е дошла насам, макар че не бе редно те да напускат оградения двор на Дома на девиците, младите момичета са едни и същи навсякъде и не можеше да се разчита, че няма да нарушават правилата. Моргана си спомни думите на една стара жрица, че Домът на девиците е жилище за малки момичета, чието основно занимание е да разливат разни неща, да чупят, да забравят какво ли не и най-вече основните правила на поведение, докато успеят да разлеят, счупят и забравят всичко, което разрешават способностите им, и тогава да освободят място в съзнанието си за малко разум. Сега, когато самата Моргана бе пълноправна жрица и се занимаваше с обучение на младите, понякога си мислеше, че онази стара жрица е права; не можеше да си представи, че някога е била толкова глупава и празноглава като момичетата, които живееха сега в Дома на девиците.