Жените на Цезар (Част III: Божествената Юлия)
- Автор: Маккалоу Колин
- Серия: Господарите на Рим #4
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жените на Цезар (Част III: Божествената Юлия)». Краткое содержание книги:
— И, всемогъщи Юпитер Оптимус Максимус, ако желаеш да бъдеш наричан с това име, иначе ще се обръщам към теб, с което име пожелаеш да чуеш, ти, който принадлежиш, на който пол предпочиташ, ти, който си духът на Рим, моля се да продължаваш да изпълваш Рим и всички римляни със своите жизнени сили, моля се ти и Рим да ставате все по-всемогъщи, моля се навеки да изпълняваме условията на договорите, които сме сключили с теб, както и те умолявам по всички възможни начини и ти да уважаваш тези договори. Да живее Рим!
Никой не помръдна. Никой не продума. Лицата край него бяха напълно безизразни.
Цезар се прибра в задната част на рострата и любезно кимна на Бибул.
— Кълна се пред Юпитер Оптимус Максимус, Юпитер Феретрий, Сол Индигес, Телура и Ян Клузивий, че аз, Марк Калпурний Бибул, изпълних своя свещен дълг на римски консул, като се оттеглих в дома си и според това, което свещените книги разпореждат, прекарах времето си да наблюдавам небето. Кълна се, че моят колега в консулството, Гай Юлий Цезар, носи нещастие, защото наруши моя указ…
— Вето! Вето! — изкрещя Клодий. — Това не е клетвата!
— Тогава ще произнеса речта си без клетва! — тросна се Бибул.
— Налагам вето над речта ти, Марк Калпурний Бибул! — разгневи се Клодий. — Чрез вето те свалям от длъжност, без да ти дам възможност да оправдаеш цяла една година бездействие! Върви си у дома, Марк Калпурний Бибул, и гледай небето! Слънцето залезе, за да скрие от очите ни най-лошия консул в историята на републиката! А ти благодари на звездите, задето няма да изтрия със закон името ти от календара и няма да отбележа годината като годината в консулството на Юлий и Цезар!
Жалка, тъжна и горчива гледка, помисли си отвратен Цезар и си тръгна, без да чака другите да го последват. Пред входа на Държавния дом плати щедро на ликторите си, благодари им за вярната служба през изтеклата година и попита Фабий дали той и колегите му биха желали да го придружат в Италийска Галия, която щеше да управлява като проконсул. Фабий прие от името на всички.
Случайността събра един до друг Помпей и Крас, наредили се на няколко метра зад Цезар, който бързаше да се изгуби в мъглата и вечерния здрач.
— Е, Марк, дори ние се държахме по-добре, когато бяхме консули, отколкото Цезар и Бибул тази година. Нищо че не се обичахме — отбеляза Помпей.
— Цезар имаше нещастието Бибул да го преследва при всяка нова длъжност. Прав си, ние се справихме по-добре въпреки всичките си различия. Поне сложихме край на мандата си в дружелюбна атмосфера, никой от нас не се промени като човек. Докато изминалата година промени жестоко Цезар. Той е станал много по-нетолерантен. Много по-безскрупулен. Сърцето му охладня, а мен това никак не ме радва.
— Може ли някой да го вини? Някои бяха решени на всяка цена да го съборят от власт. — Помпей направи няколко крачки и накрая добави: — Ти разбра ли смисъла на речта му, Красе?
— Мисля, че да. Поне това, което се усещаше. Цезар нарочно говори така, че да можем да тълкуваме думите му по много начини.
— Аз си признавам, че не я разбрах. Всичко звучеше толкова… мрачно. Сякаш ни предупреждаваше. А какво искаше да каже с това, че светът „щял да разбере“?
Крас се обърна към него и на лицето му се изписа необичайно широка усмивка.
— Имам странното усещане, Велики, че един ден и ти ще разбереш.
На мартенските иди дамите в Държавния дом се бяха събрали на следобедно празненство. В трапезарията присъстваха шестте весталки, Аврелия, Сервилия, Калпурния и Юлия: всички в прекрасно настроение.
Аврелия, която изпълняваше ролята на домакиня (Калпурния дори не би допуснала да й отнеме тази привилегия), черпеше гостенките си с всички възможни деликатеси, за които се беше сетила, включително бисквити с мед и лешници за малките. Щом вечерята привърши, Квинктилия, Юния и Корнелия Мерула бяха пратени да си играят в градината, а дамите придърпаха столовете си една до друга и се насладиха на спокойствието, доволни, че младите няма да ги подслушват.
— Цезар повече от два месеца стои на Марсово поле — поде Фабия, която изглеждаше преуморена от работа и притеснения.
— По-важното, Фабия, е как Теренция приема събитията — отбеляза Сервилия. — Вече няколко дни минаха, откакто Цицерон избяга.
— О, тя наглед приема всичко спокойно, но си мисля, че доста страда.
— Цицерон не трябваше да бяга — рече Юлия. — Знам, че Клодий прокара закон, забраняващ екзекуцията на римски граждани без присъда, но моят л… но Великия казва, че е било грешка от страна на Цицерон доброволно да се оттегли в изгнание. Според него, ако Цицерон бе останал в града, Клодий просто не би събрал смелост да прокара нов закон, насочен срещу Цицерон. Но след като Цицерон доброволно се махна, задачата се оказа лесна. Великия не успя да разубеди Клодий.