Жените на Цезар (Част III: Божествената Юлия)

Помпей и Юлия се завърнаха в Рим навреме, за да подпомогнат кампанията на Авъл Габиний и Луций Пизон преди изборите на осемнайсетия ден от октомври. Цезар не бе виждал дъщеря си от деня на сватбата й, затова беше много изненадан. Сладкото и чувствително момиче, което беше съпровождал в мислите си през цялото време, се оказваше изместено от самоуверена, остроумна и кипяща от жизненост млада господарка. Заедно с Помпей представляваха двойка, каквато никой не бе очаквал да види, а и не ставаше ясно кой от двамата е причината за промяната. Старият Помпей също си бе отишъл и на негово място беше дошъл един начетен, влюбен в литературата интелектуалец, който можеше с часове да говори за този или онзи художник или скулптор, вместо да се интересува от завоевателните амбиции на тъста си и да се притеснява, че Цезар може да докаже по-голям пълководчески талант. И най-странното бе, че властта в семейството принадлежеше на Юлия! Без никакво колебание Помпей се беше поддал на властната й женственост. Юлия нямаше да се запознае със затворническия живот в затънтения Помпей! Където и да заминеше съпругът й, тя щеше да го следва неотлъчно. Младоженците вече дори напомняха на Фулвия и Клодий.

— Ще построя на римляните каменен амфитеатър — заричаше се Великия. — Вече съм купил терена между септата и хангарите за колесниците. Истинска лудост е да строим по шест пъти в годината дървени трибуни, а след края на поредните игри да ги разглобяваме. Не ме интересува, Цезаре, дали според традицията театърът е упадъчно и неморално изкуство. Истината е, че цял Рим се изсипва да гледа представленията — при това, колкото по-просташки са те, толкова по-възторжена е публиката. Юлия твърди, че най-знаменателният паметник за моите завоевания ще бъде да завещая на Рим огромен каменен амфитеатър с красива колонада и отделна зала в далечния край, която да може да приюти целия Сенат. По този начин, обяснява тя, мога да заобиколя забраните: залата за Сената ще бъде осветена като храм, а в горния край на трибуните ще построя изящно малко светилище на Венера Виктрикс. Е, няма как да не е на Венера, след като Юлия е пряка нейна наследница, но тя сама предложи храмът да бъде посветен на Венера Победоносна в чест на моите победи. Умно пиле е моето! — добави с умиление Помпей и погали сресаните по модата плитки на жена си. Която изглеждаше, забеляза с известно неудобство Цезар, твърде доволна от себе си.