Жените на Цезар (Част III: Божествената Юлия)

— Пазител на колегия на кръстопътя в Субура. Декумий твърди, че е бил голям приятел на Цезар. Навремето му сменял пелените, а след това двамата заедно скитали из квартала.

— Е, и? — Брут не изглеждаше особено въодушевен.

— Ами аз вече се запознах с Луций Декумий и човекът много ми хареса. Той също ме хареса и което е по-важно — Клодий демонстративно понижи глас, сякаш се страхуваше някой да не го подслушва, — най-после намерих начин да се свържа с нисшите съсловия, или поне с онези техни представители, които могат да ни бъдат от полза.

Двамата му събеседници наостриха уши и забравиха за вечерята.

— Бибул доказа тази година само едно — започна да обяснява Клодий, — а именно до каква пародия може да се докара политиката, ако се следва сляпо конституцията. В името на закона Бибул принуди триумвирите да действат извън закона. Цял Рим си дава сметка, че Бибул е използвал религията за своите цели, но работата е там, че успя. Има опасност Цезаровите закони да бъдат отхвърлени. Е, аз ще се постарая подобни трикове занапред да бъдат невъзможни! А щом преодолея тази пречка, вече никой няма да оспори моите закони.

— Освен ако плебсът откаже да ги гласува — присмя му се Децим Брут. — Мога да ти изброя една дузина народни трибуни, които са пропуснали този съществен фактор! Да не говорим и за правото на вето. В колегията има поне четирима души, които биха ти наложили вето с най-голямо удоволствие.

— Точно затова Луций Декумий ще се окаже от изключителна полза за нас! — развика се от вълнение Клодий. — Ние ще си спечелим сред долните класи привърженици, от които Форумът да тръпне в страх. Уличният натиск ще разубеди всеки сенатор, който смята да ми налага вето! Отсега нататък плебсът ще гласува всеки законопроект, който му предложа!

— Сатурнин опита навремето точно това, но се провали — напомни му Брут.

— Сатурнин гледаше на долните класи като на тълпа от хора без лица, той никого не е познавал по име, никога не е пил виното си с тях — наблегна Клодий. — Той не стори именно това, което всеки демагог, търсещ успеха, трябва да направи — да подходи избирателно. На мен не ми трябва огромна тълпа бедни хора на площада. Достатъчни ми са няколко дружини безскрупулни разбойници. Един поглед върху Луций Декумий и вече знаех, че имам пред себе си нужния човек. Отидохме да си поговорим в една кръчма на Вия Нова. Той се оплакваше, че са отнели религиозния статут на колегията му. Хвалеше се, че на младини е бил наемен убиец, а не виждам защо да не му вярвам. Но което ми направи по-голямо впечатление — Декумий ми подхвърли, че неговата колегия заедно с няколко други са се занимавали с охранителния занаят от… от векове!

— Охранителен занаят? — погледна го неразбираща Фулвия.

— Срещу пари осигуряват на търговците и занаятчиите закрила от кражби и грабежи.

— И от кого по-точно ги закрилят?