Хавайска жега
- Автор: Кларксон Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Хавайска жега». Краткое содержание книги:
Използвайки координатите, които им бе съобщила госпожа Банкс, Девлин и Тули намериха ранчото на Кий в три и трийсет сутринта. Още половин час търсиха пътя, който излизаше зад фермата. Продължиха, докато пътят се превърна в две бразди и неравностите станаха твърде много за маздата. Трябваше да вървят десетина минути, за да стигнат до северната граница на ранчото.
Тропическата гора там приличаше на областта на юг, където бе намерено тялото на Били, само че имаше повече дървета и по-малко трева. Земята беше по-равна, което беше хубаво, тъй като Девлин и Тули бяха доста натоварени, за да се придвижват бързо. Девлин носеше на гърба си пушка „Маузер“, трийсет и осми калибър, с лостово действие, модел 86, снабдена с прецизен уред за нощно виждане. В дясната си ръка държеше заредена пушка „Мозберг 590 Интимидейтър“, дванайсети калибър с ръчно задействащ се лазерен мерник. Носеше и своя деветмилиметров „Зиг зауер П226“ с пълнител за петнайсет патрона, но този път му бе прикрепил и уред за нощно виждане. Заедно с допълнителните амуниции за трите оръжия Девлин бе натоварен общо с около петнайсет килограма смъртоносна огнева мощ.
Тули беше въоръжен със същата пушка и пистолет, но вместо мозберг бе взел картечен пистолет „Хеклер и Кох МП5Н“ с приспособление за нощно виждане. Оръжието бе заредено с пълнител за трийсет патрона и Тули беше достатъчно опитен, за да може да изпразни целия пълнител в радиус от сто метра.
Двамата бяха облечени в кевларени дрехи в защитен цвят.
В маздата бяха оставили още един картечен пистолет „Хеклер и Кох МП5Н“ и една пушка „Мозберг“.
Когато тръгнаха към ранчото на Кий, още беше тъмно и се стелеше обичайната за тропическата гора ситна мъгла. Намираха се на шестстотин метра надморска височина и хладният въздух превръщаше влагата в гъсти вълни мъгла, които изпълваха всеки дол и вдлъбнатина на земната повърхност. А това напълно удовлетворяваше Девлин.
След около трийсет минути те намериха едно място, което отговаряше на целта им. Висок хребет, който обграждаше ранчото на Кий от три страни. Зад тях беше гъстата, забулена в мъгла тропическа гора, а пред тях — стръмен склон, спускащ се на стотина метра. В подножието му, на около седемдесет и пет метра на запад се намираше дворът на ранчото.
Нощното небе посивяваше от първите лъчи на зората. Девлин приклекна зад една ниска скала и започна да трупа червеникава пръст и камъни, за да направи хълмче, на което да подпре маузера. Тули зае позиция на около петстотин метра вляво от него.
Докато работеше, Девлин огледа района. Вгледа се в онази част на ранчото, където бяха сградите. Най-голямата беше къщата на Кий — обикновена дървена постройка, която по всяка вероятност имаше пет-шест стаи. Покривът беше от асфалт и червеникава сгурия. Девлин се намираше на двайсетина метра от нея и на една линия с покрива.
На около десет метра вдясно и на петнайсет метра на юг от къщата имаше две бараки от ръждясал метал. Вратите бяха големи и двойни, а на стените имаше по три прозореца.
Пред бараките бяха паркирани два двутонни военни камиона. Девлин нямаше представа откога са там и дали са празни.
Успоредно на бараките, на около двайсет метра от къщата, имаше голям резервоар за дъждовна вода, покрит със светлосиня мушама. Не се виждаха други сгради. В далечния южен ъгъл на двора имаше огромна порта, до която свършваше черен път. Пространството беше обрасло с проскубани туфи трева. Пред къщата стояха два пикапа и няколко коли. До резервоара имаше оградено пасище, сливащо се с тропическата гора. На изток от къщата се извисяваше горичка от авокадо. На земята лежаха стотици гниещи плодове.
Всичко беше тихо, с изключение на едно куче, което от време на време излайваше. Кучкарниците бяха до резервоара с вода.
Според Ейнджъл това беше мястото, където Били бе дошъл, за да се срещне с Кий и с другите, които се занимаваха с търговия на оръжие. Военните камиони показваха, че в ранчото има оръжия. Колите и пикапите означаваха, че Кий и хората му се крият след кръвопролитието пред „Макдоналдс“. Беше съвсем тихо, сякаш всички спяха.
Всички, с изключение на един. Кий. Хората му, шофьорите на военните камиони и войниците на Макуилямс спяха. Повечето бяха работили в понеделник през нощта и във вторник сутринта. Взеха оръжията от тунела в лавата и ги натовариха на хеликоптера, който излетя към Похакулоа. Тръгнаха от полетата близо до Калапана и отидоха в ранчото на Кий, където бяха посрещнали двата военни камиона. Макуилямс се бе опитал да накара Кий и хората му да продължат да работят, докато натоварят всичко, но видя, че мъжете са изтощени. В полунощ във вторник той най-после се смили над тях и им разреши да поспят. Четирима спяха на две легла в бараката, намираща се най-близо до Девлин. Други петима спяха на дюшеци или на дивани в къщата, а Кий беше в спалнята на втория етаж.