Стингър

— Кърт, ако не проспиваше по двайсет часа от денонощието, щеше да представляваш обществена опасност. Около девет и половина момчето ти вдигна голяма дандания в Игралната зала, по-скоро започна един бой между бандите, който отведе доста от момчетата в клиниката. При всичките ранени работници на Мак Кейд, тези допълнителни пациенти май дойдоха прекалено множко на доктор Нийл.

— Коди… да се бие? — Кърт нямаше представа за времето. Погледна часовника си и видя, че беше спрял на десет и две минути. — Добре ли е? Искам да кажа…

— Да, добре е. Малко е понатупан обаче. Запъти се към клиниката.

Което означава сметка за плащане на доктора — помисли си Кърт. Проклетият хлапак!

— Джинджър? Аз съм Ед Ванс. Дани, подай ми онова фенерче на бюрото. — Той го грабна, щракна ключа и насочи лъча към невиждащите очи на жената. Тя трепна едва забележимо и ръцете й се вдървиха до тялото. — Джинджър! Какво се случи? Как така…

Мощен гърч премина по цялото й тяло и лицето й се напрегна така, сякаш мускулите щяха да пръснат кожата.

— Тя има пристъп! — изпищя Кърт и отстъпи назад към вратата, прескачайки кървавата диря, оставена от жената.

Сивите й устни затрепераха и се отвориха.

— Господ е… моят пастир — прошепна тя. — Той ме приспива сред зелени ливади. Той… ме води към… спокойни води. — От очите й се стичаха сълзи, докато си припомняше мъчително и рецитираше на пресекулки Двайсет и третия псалм.

Сърцето на Ванс блъскаше силно.

— Дани, по-добре да прескочим до къщата на Додж. Тази работа наистина не ми харесва.

— Да, сър. — Дани погледна към стъклената витрина на оръжейния шкаф. Ванс прочете мислите му, защото не се различаваха от неговите.

— Вземи една ловджийска пушка за мен — каза той, — а за себе си една винтовка. И ги зареди.

Дани пое връзката с ключовете и отключи шкафа.

— Аз… няма… да се плаша от… — Думите заседнаха в гърлото й. — Да се плаша от… не се плаша от… — Не можеше да се осмели да го каже и по лицето й рукна нов поток от сълзи.

— Кърт, искам да заведеш Джинджър в клиниката. Намери Ърли и му кажи…

— Почакай! — възпротиви се Кърт. Не искаше да има нищо общо с това. — Не съм заместник-шериф!

— Вече си. Ще се закълнеш по-късно. А сега искам да направиш каквото ти казах — да заведеш Джинджър там и да кажеш на Ърли как си я намерил. — Той взе ловджийската пушка, подадена от Дани, и постави по няколко допълнителни патрона в джобовете си.

— Ъ-ъ-ъ… какво, мислиш, се е случило? — Гласът на Кърт трепереше. — Имам предвид с Додж?

— Не знам, но смятаме да разберем. Джинджър, искам да отидеш с Кърт. Окей? Чуваш ли ме?

— Не се плаша от… — Тя стисна очи, после отново ги отвори — Не се плаша от…