Стингър
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-164-8
- Переводчик: Мая Керезова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Стингър». Краткое содержание книги:
— Додж? — прошепна тя и думата отекна: ДОДЖ? ДОДЖ? ДОДЖ? Пръстите й се сгърчиха и изпуснаха фенера. Той падна през дупката на пода в мазето и продължи надолу, може би още пет-шест метра. Накрая се удари в червената тексаска пръст и избухна при запалването на цялото количество газ. Долу, в този отвор, Джинджър успя да види отблясъците от тинята, където незнайно какво беше завлякло съпруга й.
Нервите й не издържаха и тя се сви на кълбо, разтърсвана от силни конвулсии. Реши да си каже Двайсет и третия псалм седем пъти, защото седем й се струваше свещено число и ако рецитираше достатъчно високо и вложеше истински желанието си, щеше да вдигне глава и да види Додж, седнал в креслото си в другия край на стаята да чете някоя от своите книги-наръчници за търговския посредник, телевизорът щеше да си работи, а онова нещо, което не би могло да бъде космически кораб, щеше да е изчезнало. Започна да рецитира, но почти се задави от ужас — беше забравила думите.
Навън се чуваше църковна камбана.
Сигурно е неделя, помисли си тя. Неделя сутрин, нова и светла. Изправи гръб, заслушана в камбаната. Какво беше това виолетово сияние, което нахлуваше през прозореца? Къде беше Додж и защо имаше такава дупка…
Винаги беше обичала звъна на църковната камбана, призоваваща я на поклонение. Време беше да върви, а Додж можеше да дойде и по-късно. И ако днес се облечеше в онзи червен костюм, щеше да го одере жив. Изправи се. Погледът й беше празен, а по покритото й с прах лице блестяха мокри улейчета. Тя излезе от къщата, събу пухкавите си чехли и продължи боса по „Бразос“.
25. Най-добрият приятел на Сардж
— Не се плаши, Скутър. Няма да позволя да ти се случи нищо лошо. — Сардж Денисън потупа Скутър по главата и невидимото животно се сви до крака му. — Не се тревожи. Старият Сардж ще те пази.
Той седеше на ръба на естрадата по средата на Престън парк. Току-що беше наблюдавал как хеликоптерът излита с двама мъже на борда освен пилота. Машината се издигна на двайсетина метра и се отправи на изток. Шумът от лопатите бързо заглъхваше с отдалечаването й.
Сардж я проследи с поглед, докато мигащите й светлини съвсем се изгубиха. Камбаната на Католическата църква отвъд реката биеше, а няколко души на „Селесте“ и Коубър Роуд гледаха черната пирамида и разговаряха. Повечето хора се бяха прибрали по домовете си. Сардж наблюдаваше и лъча виолетова светлина, който не преставаше да се върти. Куполът на решетката се губеше в неподвижни облаци от абаносовочерен дим. Във въздуха се носеше миризма на изгоряло. Тя не му харесваше, защото караше някои тъмни неща в мозъка му да се раздвижват.
Скутър изхленчи.
— Ей, не плачи! — Гласът на Сардж беше успокоителен, пръстите му нежно галеха козината. — Няма да те оставя сам.
Усети някакво движение и изведнъж видя пред себе си лицето на малко момиченце, обляно във виолетова светлина. Косата му беше посипана с прах. Беше подало глава изпод естрадата и го гледаше слисано.
— Здрасти — каза Сардж. Беше познал детето. — Ти си дъщерята на господин Хамънд — Стиви.
Тя не каза нищо.
— Познаваш ме, нали? Сардж Денисън? Майка ти те доведе в училище един следобед. Помниш ли?
— Не — отвърна предпазливо Дофин, готова да се дръпне обратно под заслона, в който беше намерила прикритие.
— Аз пък добре си спомням. Мисля, че беше миналата година. Колко голяма си сега?
Дофин се замисли.
— Голяма — каза тя.
Има странен глас, помисли си той. Някак дрезгав, прегракнал или нещо такова. Май малко сироп за кашлица ще й дойде добре.
— Какво правиш там отдолу? — Не последва отговор. — Защо не излезеш и не кажеш здрасти на Скутър? Спомням си, че той те хареса.
Тя се поколеба. Това същество не изглеждаше застрашително и освен това имаше приятна… как се наричаше? Приятна усмивка на процепа си. Това май означаваше липса на агресивност. Освен това беше и любопитна. Беше го видяла да приближава и беше чула, че сяда над главата й. Беше сам. Защо тогава общуваше с някаква единица, която непрекъснато наричаше Скутър?
Дофин изпълзя навън. Сардж видя, че дрехите й бяха покрити с прах, ръцете й бяха мръсни, връзките на маратонките — развързани и омотани.