Върховната тайна
- Автор: Вербер Бернард
- Серия: Приключения в науката #2
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Гецова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Върховната тайна». Краткое содержание книги:
— Още, още! — поиска той.
Тази глупачка не трябва да спира. В този момент откривам всичко. Разбирам всичко. Всичко започва оттук. Оттук извират всички усещания. Тук е чистият извор, където се събират всички потоци и реки.
Доктор Черненко се появи в зрителното му поле с ръчката, задействаща волтметъра, в ръка. На лицето й бе изписано съмнение.
— Сигурен ли сте, че всичко е наред, господин Финшер?
Той се примоли:
— Моля ви… милост. Още…
Или ще те унищожа.
— Не, прекалено е опасно.
Моля те, завърти бутона докрай. Престани да ме гъделичкаш, искам да изпитам УСЕЩАНЕТО — неудържимо, грубо, цялостно. Знам, че мястото е точно там! Искам още! По-силно!
— Мисля, че за днес е достатъчно, господин Финшер.
— НЕЕЕ, НЕ Е ДОСТАТЪЧНО!
Той скочи, повличайки със себе си металната каска, екартьорите, хемостатичните ножици, предпазните чаршафи. В устрема си изскубна всички жици на апаратурата.
Стоеше прав в болничната пижама. Чаршафът, прикриващ темето му, беше паднал прел лицето му и му пречеше да вижда. Той яростно го отметна.
Присъстващите направиха крачка назад.
Доктор Самюел Финшер изрева:
— ИСКАМ ОЩЕ!
Погледът му беше като на побеснял див звяр.
Помете с ръка всички флакони и те се пръснаха върху плочките с кристален звън.
— ОЩЕ!
С рязко дръпване хирургът изтръгна жицата, захранваща с ток сондата. Обладан от ужасен гняв, Финшер се втурна към волтметъра, за да го включи отново. Олга блъсна генератора, който падна и се разби на парчета, Финшер я сграбчи и я хвърли върху масата, сред скалпелите и кървавите памуци.
В този момент нахлуха петима санитари и се опитаха да обездвижат разбеснелия се пациент. Той с лекота ги отблъсна към стените.
Никой не може да ме спре. Искам още. Още.
110.
— Още малко?
— Да, с удоволствие. Благодаря.
Жером Бержерак налива отново яркочервено вино в кристалните чаши. Ресторантът на МАЕС се изпълва с последователи и последователки на Епикур. Между масите се движи някакъв брадатко, който поздравява всекиго по име.
— Ах, това е Жером! Здравей, Жером! И очарователната госпожица също е тук. Толкова се бяхме притеснили, като изчезнахте!
— Остави ни за момент, Миша, имаме сериозен разговор, нали така? — отвръща Бержерак.
— О, при нас думата „сериозен“ не е на почит. А господинът кой е? — осведомява се домакинът, посочвайки Умберто.
Примирен, милиардерът става от масата и отвежда организатора встрани.
— Играем си на полицейско разследване, нали така?
— Аа, тогава ви оставям на спокойствие.
Умберто отново си налива щедро от скъпото „Мутон Ротшилд“, с надеждата виното да го насърчи да разкрие душата си.
Люкрес задържа Миша за ръкава.
— Да имате една цигара?
— Имам пури, ако желаете. Тук смятаме цигарите за нещо прекалено банално.
Тя приема пурата и вдишва дима, готова да му се наслади. Но започва да кашля.
Как може. Тенардие да пуши подобна гадост? Има неприятен вкус, от него те заболява глава и освен това вони.
Но й е нужен никотин и продължава да вдишва дима.
— Значи Финшер ви изненадва в лабораторията… — подхваща Изидор.
— Не бях ви казал, но когато го докарах сутринта, носеше шапка. „Каприз на учен“, си помислих. Но за огромно мое учудване и в лабораторията беше с шапка. Попита ме: „Какво правите тук, Умберто?“ Измънках нещо, но той веднага се досети, че бях разбрал. „Какво се е случило с тези мишки?“ — попитах. Отговори ми, че било тайна. Тогава му казах, че очевидно са били подложени на трепанация, че са им вкарали електроди в мозъка и че електродите се задействат от разстояние. Добавих, че според мен е открил някакво място в мозъка на мишките, което при стимулиране увеличава умствените им способности. Той се разсмя по странен начин. Почти злокобно. После само ми каза: „Браво!“ Тогава продължих. Обясних му, че според мен мишките поумняват, защото се стремят да получат едно приятно токово ударче в мозъка. Той стоеше все така в сянка и не различавах погледа му, скрит под периферията на шапката. Чувах само гласа му, едновременно уморен и напрегнат. Когато свърших, пристъпи напред и свали шапката си. Имаше превръзка върху обръснатия си череп и също като при мишките от темето му стърчеше малка антена. Ужасено отстъпих.