Върховната тайна
- Автор: Вербер Бернард
- Серия: Приключения в науката #2
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Гецова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Върховната тайна». Краткое содержание книги:
Люкрес се въздържа да спомене за начина, научен от Изидор — подпалваш сеното и прокарваш магнит през пепелта.
— И какво станало после? — пита Жером, опиянен от чутото.
Умберто им прави знак да се приближат и полугласно, за да не чуят от околните маси, прошепва:
— В края на краищата някой ги предал.
115.
Доктор Черненко се наведе над лицето на пациента си.
— По-добре ли се чувствате вече, господин Финшер? Да ви призная, страхотно ни изплашихте.
Той забеляза, че е привързан за леглото със здрави кожени ремъци.
С всичка сила се хвърли напред, повдигайки леглото, но отново падна.
— Още, искам още!
Доктор Черненко му постави нова успокоителна инжекция.
116.
— Кой е предателят?
— Финшер ми разказа всичко надълго и нашироко. Тайната била разкрита от една жена неврохирург, работила с Олдс — доктор Черненко. През 1954 г. тя се заклела заедно с другите, но след третия опит за самоубийство на дъщеря й, която била хероиноманка, решила, че това е последният й шанс да я спаси. Не можела да работи в САЩ, където колегите й щели да й създават всякакви спънки, затова се върнала в Русия и оперирала дъщеря си в Центъра за изследване на мозъка в Санкт Петербург. По това време на никого не хрумнало да контролира дейността й. Резултатът надминал най-смелите й очаквания. Дъщеря й престанала да се дрогира и се върнала към нормалния живот. Естествено, доктор Черненко пред никого не споменала за Върховната тайна. Но новината се разчула — някакъв хирург-чудотворец знаел как да прочисти мозъка на наркоманите. Синът на министъра на финансите бил хероиноман и бащата я притиснал, за да спаси детето си. Доктор Черненко нямала избор. Операцията се оказала успешна. След сина на министъра се заредили децата на държавните секретари, последвали ги нашумели рокзвезди и актьори, сетне деца от добри семейства. От цяла Русия заприиждали, за да се подложат на трепанация. Всъщност доктор Черненко не обяснявала какво прави. А руското правителство било страшно доволно, че притежава лекарство, с каквото дори Западът не разполагал.
Вече никой не яде. Учуден, че пилето си стои непокътнато, сервитьорът го разрязва и го сервира в чиниите им.
— Черненко е унищожавала центъра на удоволствието, нали така? — пита Бержерак.
Морякът понижава глас.
— Изглежда, здравата е режела. При всяка операция е изваждала по един и половина кубически милиметра мозък.
— А как се чувствали оперираните после? — интересува се Люкрес.
— Били прекалено меланхолични, както разбрах. Но при положение, че алтернативата била смъртта… за родителите нямало място за колебание.
Водата не е достатъчна, за да угаси огъня в гърлото на Умберто. Той поглъща един намазан с масло залък хляб.
— Не знам по какъв начин, но Финшер влязъл в контакт с тази докторка Черненко и й е предложил да не разрушава повече Върховната тайна, а да я стимулира.
— Отворил кутията на Пандора — въздъхна Изидор.
— Точно определена радиочестота е задействала електропредавателя, имплантиран в зоната на Върховната тайна.
Люкрес Немрод хвърля поглед наоколо и се пита дали царящото оживление няма за цел единствено да възбуди центъра на удоволствието на присъстващите.
— Сполучлива ли е била операцията на Финшер? — осведомява се тя.
117.
Дълго се мята напред-назад, за да се освободи от ремъците. После утихна, като че внезапно се бе сетил защо се намира тук. Сега Самюел Финшер гледаше в нищото, изпълнен с носталгия по усещането, запалило мозъка му.
— Успяхме ли? — попита доктор Черненко.
— Да.
— Как беше?
— Силно. Много силно. Отвъд всичко, познато досега.
— Каква оценка бихте дали на силата на удоволствието, да кажем — по двайсетобалната скала?
Самюел Финшер сбърчи чело, замисли се, за да отговори най-правилно, и прошепна:
— Ами, да кажем… сто.
118.
Капитан Умберто иска да му донесат сол и я изсипва върху хляба си, като че ли соленото ще го спаси от лютото.
— О да, може да се каже, че е била сполучлива. Впрочем никой никога не е оспорвал откритието на Джеймс Олдс. Проблемът беше в това, че Самюел Финшер не можеше да бъде оставен да контролира сам стимулирането на зоната. Имаше опасност да се самоубие от удоволствие, както вече бе сторил Фройд.
— Професор Зигмунд Фройд ли?