Върховната тайна
- Автор: Вербер Бернард
- Серия: Приключения в науката #2
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Гецова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Върховната тайна». Краткое содержание книги:
Отрязва залък хляб и дълго го дъвче, за да потуши пожара в стомаха си.
— Разбирам — унесено произнася Изидор. — Спокойно можем да перифразираме Парацелз: „Малкото дразнение възбужда, голямото дразнение предизвиква екстаз, прекаленото дразнение убива.“24 Ако стимулирането на Върховната тайна добие популярност, проблемите, които имаме с хероина, крека или кокаина, ще се умножат десетократно.
Неврохирургът вече се разкайва, че е изгълтал лютия пипер, и моли за малко вода, но и тя не му донася облекчение.
— Джеймс Олдс е прозрял последиците от откритието си. Разбрал е, че мафиите по света ще търсят начини да се доберат до него, че ако узнаят за съществуването на тази дрога, всички откачалки на планетата ще се втурнат да си я доставят и ще се превърнат в нейни роби. Олдс е провидял едно бъдещо общество, в което човечеството би било подчинено на този морков и в което един евентуален диктатор би могъл да иска всичко от нас. Още през 1954 г. Олдс е разбрал, че откриването на Върховната тайна е в състояние да унищожи човешката воля.
Вече никой не мисли за яденето. Люкрес си представя един свят, в който всички жители ще разполагат с електрически контакт, вграден в черепа, и ще имат една-единствена грижа — да получат още един токов удар в мозъка.
113.
Пръстите му се бореха с жиците на волтметъра, търсейки начин да го включат. Олга се надигна, грабна една спринцовка, напълни я с анестетик и я заби в бедрото му. Той усети как успокояващото вещество се разлива по вените му, но успя да запази ума си буден и продължи да подръпва електрическите жици.
Други сестри също забиха иглите на спринцовките си в него. Напразно се опитваше да ги отблъсне. Беше като разпенил се бик, обкръжен от пикадори, които го бодяха с украсените с панделки пики. Изрева:
— ОЩЕ!
Най-накрая успокоителните подействаха. Доктор Самюел Финшер се строполи на пода. Целият руски екип бе в шок. Той също.
… още…
114.
Още малко вода, за да угаси разжарените си палили.
— Фантастично — изрича Жером Бержерак.
— Смайващо — добавя Люкрес.
— Ужасяващо — обобщава Изидор.
Капитан Умберто не спира да се поти под въздействието на погълнатия пипер.
— Джеймс Олдс не пожелал да разбере как би могло да се приложи откритието му. Побързал да се оттегли, унищожил разработката си, събрал целия си екип с молба да положат клетва, че няма да продължават опитите с Върховната тайна.
— Приели ли са?
— Джеймс Олдс им описал вероятното бъдеще на изобретението си. Никой учен не иска да унищожи човечеството. Отвъд мозъчната ни система съществува система за съхранение на рода. Един инстинкт, който се спотайва в рептилоидния ни мозък и който датира от първобитния ни начин на живот. Бил е у нас още когато сме били риби. Дори още когато сме били едноклетъчни…
Един сервитьор им носи пиле в провансалски сос. След горния разговор заобиколеното от зеленчуци птиче тяло представлява патетична гледка. Никой не посяга да си сервира.
— Силата на живота… — изрича Изидор.
— Джеймс Олдс и приятелите му са мислели за децата и за внуците си, които са били по-важни от научната слава. Освен това, кой би поел евентуалната отговорност да сложи край на човешкия род?
Жером гледа с блеснал поглед. Морякът въздиша.
— Те се заклели. И Джеймс Олдс унищожил всички документи, в които се разкривало съществуването и местоположението на Върховната тайна. Опитните мишки били пожертвани. А Олдс се заел да разработва друга, близко разположена мозъчна зона, свързана с възможността да се лекува епилепсията.
— Аз, която винаги съм вярвала, че живеем в циничен свят, командван от борсата, от военните и от безскрупулните учени, държа да призная, че този господин Олдс прави чест на колегите си — заявява Люкрес.
— Успели ли са да сложат край на изследванията? — осведомява се Изидор.
— Върховната тайна е прекалено малка зона, която трябва да се локализира съвсем точно. Ако не знаем къде е, не можем да й въздействаме. Сигурно някои са правили опити, но да я откриеш в мозъка е все едно да търсиш игла в копа сено.
24
Известната формула на Парацелз гласи: „Нищо не е отрова, всичко е отрова, само дозата прави отровата.“ — Б.р.