![Пред вратите на мрака [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/7/2/1/pred-vratite-na-mraka-bg-download.jpg)
Пред вратите на мрака [bg]
- Автор: Фейст Раймонд
- Серия: The Demonwar Saga #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553904
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пред вратите на мрака [bg]». Краткое содержание книги:
Той бръкна в кесията на пояса си, извади от нея кристал и произнесе напевно една дума. Кристалът засия и хвърли достатъчно светлина, та Амиранта да може да види останалите. Сандрина тъкмо се размърдваше с болезнени стонове и той коленичи до нея, разтърси я за рамото и каза:
— Жива си.
Тя завъртя глава, погледна го невиждащо и попита:
— Какво?
— В случай, че се питаш — жива си.
— Позна — питах се — изсумтя Сандрина.
Той й помогна да се изправи. Джим и двамата елфи също се надигнаха. Амиранта извърна очи към проснатата фигура на Беласко и попита:
— Той дали оцеля?
В същия миг Беласко изстена и помръдна.
Откъм тавана се чу глух удар, коридорът се изпълни с прах и после в умовете им отекна гласът на Магнус:
„Всички наред ли са?“
— Размина ни се и този път — отвърна Амиранта.
Миг по-късно двамата магьосници влязоха в помещението и Пъг каза:
— Свърши се.
— Справихте ли се с демона? — попита Джим.
— Справихме се с всички — отвърна Магнус. — Ямата е запълнена, крепостта е изравнена до основи, а зидарията й е разпиляна на мили наоколо. Сякаш тук никога не е имало строеж.
— Чудесно — рече Джим. — Значи няма да се наложат обяснения пред кешийските власти.
Беласко изстена отново, седна на олтара и попита с дрезгав глас:
— Свърши ли се? Наистина?
— Да — потвърди Амиранта. — А твоят ден преднина започва в този момент.
Магьосникът слезе неуверено от олтара, огледа се и каза:
— Е, тогава ще тръгвам. — Направи няколко колебливи крачки, спря, въздъхна и повтори: — Тогава ще тръгвам.
Почти бе стигнал вратата, когато Амиранта го повика:
— Чакай.
— Какво има? — попита Беласко и се обърна.
— Дай ми още веднъж дума.
— Вече ти я дадох — изръмжа ядосано Беласко.
— Отново. Дай ми я отново.
— Кое?
— Клетвата.
Беласко помълча малко, сетне почна:
— Добре де. В името на кръвта на старицата…
— Убийте го! — изкрещя Амиранта.
Пъг, Магнус, елфите и дори Сандрина извърнаха към него учудени лица.
— Какво?
Единствено Джим не се поколеба. Кинжалът, който държеше, откакто бе влязъл в помещението, профуча във въздуха и се заби в гърлото на Беласко. Магьосникът изцъкли очи и вдигна ръка в мига, в който от раната рукна кръв.
Алени струйки бликнаха от ноздрите и устата му и той се свлече на колене. После, целият облян в кръв, падна бавно по очи.
— Защо? — попита Пъг.
— Защото това не беше брат ми — отвърна Амиранта.
— Какво?! — възкликна Сандрина.
— Беласко никога не би произнесъл клетвата погрешно. Тя започва с „Кълна се в кръвта на старицата от луните…“, а не с „В името на кръвта на старицата“. — Посочи окървавения труп на пода и добави: — Това не беше брат ми. Беше Дахун.
— Демонският крал? — попита Гуламендис.
— Да — отвърна Амиранта. — Мислехме се за хитри, но той почти успя да ни надхитри. Винаги беше един ход пред нас. Смятахме, че води битка за надмощие с Беласко, защото той искаше да мислим така. Беласко не може да забрави клетвата. Дахун е пратил него в тялото на демона, който се появи от Петия кръг. Предвидил е, че вие двамата — той посочи Пъг и Магнус — ще се справите с тялото му, а и Беласко не владее демоничната магия. Бил е лесна мишена.
— Беше необходима доста магия за разрушаването на конструкцията, но като цяло не срещнахме особена съпротива — призна Магнус.
— Но защо? — попита Пъг. — Защо е трябвало да си прави труда и да идва чак дотук — само за да обсеби тялото на брат ти?
— Не зная отговора на този въпрос — отвърна Амиранта.
— Тъй като скоро ще се върнем на Острова на чародея — подхвърли Джим, — предлагам да го обсъдим там.
— Съгласен — кимна Пъг. — Нека напуснем това забравено от боговете място и да се приберем у дома.
Никой не възрази.
Епилог
Последици
Пъг покани всички да седнат.
Настроението бе потиснато. Въпреки победата над демоните бяха дали много жертви.
— Амиранта, след смъртта на Беласко, надявам се, че дните на конфликт със семейството ти са вече минало — поде Пъг.
Чародеят се усмихна.
— Сигурно. Едва ли ще мога да поправя злото, сторено от моите двама братя, решили да служат на тъмните сили, но се надявам, че ще направя каквото е по силите ми.
— Помощта ти е добре дошла — отвърна Пъг. — И без това ние не можем да се похвалим с обстойни познания за Демонското царство.
— Пъг, брат ми смята да се върне в Е'бар, за да види дали можем да помогнем с нещо на сънародниците ни — каза Гуламендис. — И дали ще бъдем приети отново — добави сухо. — Лично аз бих предпочел да остана тук и да се ровя из книгите заедно с Амиранта.