Пред вратите на мрака [bg]

„Свърши се“ — прати Магнус на баща си.

— Още не — отвърна Пъг.

Втора кула започна да се руши и Пъг използва магичните си умения да предупреди останалите магьосници:

— Време е да се измъквате!

Двама от тях побягнаха веднага, третият скочи от ниската стена от другата страна на крепостта и също хукна с всички сили.

Третата и четвъртата кула вече също се клатеха и върховете им се рушаха навътре. В същия миг от ямата изригна нов огнен стълб. Долната част на тялото на Дахун бе изпепелена в миг и очите му се завъртяха безпомощно в обгорените очници.

После внезапно земята се разтресе и това бе придружено с нисък, смразяващ кръвта звук. Останките на Дахун се прекатуриха през ръба и изчезнаха в тъмното гърло на ямата. Парчета от разрушените кули и мъртви тела също полетяха там, сякаш засмуквани от разширяващ се вакуум.

А след това настъпи тишина.

— Свърши ли се вече? — попита Магнус.

— Мисля, че…

Взривът бе Оглушителен.

Мощна ударна вълна изригна от ямата, като тласкаше пред себе си пръст, камъни и трупове. Понесе се навън с такава сила, че помете малките постройки и външните стени на крепостта, както детска ръчичка помита дървени кубчета.

Пъг и синът му оцеляха само благодарение на разпънатия пред тях щит. Когато погледнаха през него, нямаше и следа от ямата, нито от странната конструкция. Районът на взрива бе очистен от всичко, дори от растения, и беше гладък като шлифован мрамор.

— Какво стана? — попита Магнус.

— Разломът се затвори — отвърна Пъг. — Нарушихме равновесието на магията и тя го възстанови от само себе си.

— Изглежда, долу не е останало нищо.

— Ако нашите приятели са там, значи са оцелели. Да се захващаме за работа — добави той, докато се спускаше към земята.

— Надявам се, че Каспар е успял да евакуира хората си на достатъчно разстояние, за да се спасят от взрива.

— Предполагам, че е успял — отвърна Пъг. — Но не съм сигурен за нашия беден Тимоти. Бягаше като попарен.

— Той е доста бърз — рече Магнус.

— Дано е достатъчно бърз. — Пъг се огледа. — Къде беше онази постройка?

— Някъде там — посочи Магнус, затвори очи и започна да търси със сетивата си входа.