Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна
- Автор: Юнассон Юнас, Юнасон Юнас
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Kolibri
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна». Краткое содержание книги:
В този момент военната машина на десет колела рязко спря и тримата пътници изпълзяха навън. Бяха стигнали до военно летище и се намираха пред сграда, която приличаше на команден център.
Младият господин Ким отвори вратата на Алан и Херберт, след което пъргаво мина покрай господата и отвори и следващата врата. С това тримата се озоваха в светая светих на министър-председателя. Вътре имаше голямо бюро, покрито с множество документи. Зад него на стената висеше карта на Корея, а вдясно имаше два дивана. На единия седеше министър-председателят Ким Ир Сен, а на другия – неговият гост. Двама войници, въоръжени с картечници, стояха на пост до вратата.
– Добър вечер, господин министър-председател – каза Алан. – Аз съм маршал Кирил Афанасиевич Мерецков от Съветския съюз.
– Не, не си – отговори Ким Ир Сен спокойно. – Познавам маршал Мерецков много добре.
– Ай – каза Алан.
Войниците веднага се раздвижиха и насочиха оръжията си към мнимия маршал и неговия, както можеше да се предположи, също толкова мним адютант. Ким Ир Сен все още беше спокоен, но синът му избухна в смесица от плач и ярост. Вероятно това беше моментът, в който той завинаги се раздели със своето детство. Не се доверявай на никого! Въпреки това беше седял на коленете на мнимия маршал. Не се доверявай на никого! Той никога, никога вече нямаше да се доверява на когото и да било!
– Ти трябва да умреш! – изкрещя Ким Чен Ир през сълзи на Алан. – Ти също! – обърна се момчето към Херберт.
– Да, вие наистина ще умрете – каза Ким Ир Сен все така спокойно. – Първо обаче искаме да разберем кой ви е изпратил.
Това не изглежда добре, помисли си Алан.
Това изглежда добре, помисли си Херберт.
Истинският маршал Кирил Афанасиевич Мерецков и неговият адютант не бяха имали друг избор, освен да извървят пътя до това, което бе останало от Владивосток.
След няколко часа бяха стигнали до палатков лагер на Червената армия близо до унищожения град. Там унижението беше още по-голямо, тъй като в началото маршалът бе заподозрян, че е избягал затворник, който се е разкаял за бягството си. Скоро след това бе разпознат и му бяха оказани вниманието и уважението, които рангът му изискваше.
Един-единствен път през живота си маршал Мерецков не беше потърсил възмездие за проявена към него несправедливост. Това се случи, когато дясната ръка на Сталин – Берия, бе заповядал да го арестуват и изтезават, без да има каквото и да било основание. Сигурно щеше да го остави да умре, ако самият Сталин не се бе намесил и не го бе спасил. Мерецков навярно трябваше да се изправи срещу Берия, но имаше да печели световна война, а и Берия въпреки всичко беше твърде силен. Затова остави нещата така, ала си каза, че никога повече няма да позволи да бъде унижаван. Затова сега трябваше да намери и да унищожи двамата мъже, които бяха откраднали колата и униформата му.
Мерецков не можеше веднага да тръгне да ги търси, защото нямаше униформа, а и не беше лесно да се намери шивач в някой от палатковите лагери. Когато най-накрая такъв бе открит, възникна тривиалният въпрос откъде да се снабдят с игла и конец. Всички шивачници във Владивосток, както и целият град, просто бяха престанали да съществуват.
В крайна сметка след три дни униформата на маршала беше готова. Медалите липсваха, защото сега крадецът се перчеше с тях, но Мерецков не можеше да позволи това да го спре, тъй като в противен случай трябваше да се признае за победен.
С известно затруднение маршалът успя да се сдобие с нова „Победа“ (повечето военни коли бяха изгорели) и заедно с адютанта си се отправи на юг в ранното утро на петия ден след ужасното деяние.
На границата със Северна Корея подозренията му се потвърдиха. Един маршал, точно като господин маршала, бе преминал границата в една „Победа“, точно като тази, която господин маршалът караше, и се бе запътил на юг. Граничните войници не знаеха нищо повече от това.
Маршал Мерецков направи същото заключение, както и Алан пет дни по-рано, а именно, че би било равносилно на самоубийство да се продължи към фронта. Затова сви към Пхенян и след няколко часа разбра, че бе постъпил правилно. От пазача във външния военен обръч научи, че един маршал на име Мерецков, придружаван от адютанта си, бе помолил да бъде приет от министър-председателя Ким Ир Сен и бе получил разрешение да се срещне със заместника му. След това пазачът започна да се кара с колегата си. Ако маршал Мерецков владееше корейски, щеше да разбере как единият пазач казва на другия, че бил усетил, че не им била чиста работата на тези двамата, които определено си били сменили дрехите. Колегата му отвърна, че ако той от време на време успявал да остане трезвен след десет сутринта, може би щял да му има повече доверие. Кавгата продължи, а през това време маршалът и адютантът му се отправиха към Пхенян.