Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна
- Автор: Юнассон Юнас, Юнасон Юнас
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Kolibri
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна». Краткое содержание книги:
Истинският Мерецков се срещна със заместника на заместника на министър-председателя същия ден и с целия си авторитет на съветски маршал успя да го убеди, че Ким Ир Сен и синът му са изложени на непосредствена опасност за живота и че маршалът трябва да бъде незабавно съпроводен до главната квартира на министър-председателя. Тъй като нямаха никакво време за губене, щяха да се придвижат с колата на маршала, която бе поне четири пъти по-бърза от самоходната артилерийска установка, на която се бяха возили Ким Чен Ир и престъпниците.
– Е – попита Ким Ир Сен надменно, но все пак с любопитство. – Кои сте вие, кой ви изпраща и каква е целта на театъра, който разигравате?
Алан не успя да отговори, защото в следващия момент вратата се отвори и вътре влетя истинският маршал Мерецков, който изкрещя, че двамата мъже в средата на стаята са затворници от трудов лагер и готвят атентат срещу министър-председателя.
За момент в стаята имаше прекалено много маршали и адютанти за двамата войници с картечниците. Но веднага щом министър-председателят косвено потвърди, че новият маршал е истинският, войниците отново се съсредоточиха върху мошениците.
– Спокойно, уважаеми Кирил Афанасиевич – каза Ким Ир Сен. – Положението е под контрол.
– Ти ще умреш! – изрева разгневеният маршал Мерецков, когато видя Алан, облечен в маршалската му униформа и окичен с медали.
– Да, всички казват така – отговори Алан. – Първо младият Ким, после министър-председателят, а сега и вие, господин маршал. Единственият, който все още не е поискал смъртта ми, сте вие – каза Алан и се обърна към госта на Ким Ир Сен. – Не зная кой сте, но мога ли да се надявам, че ще имате различно мнение по въпроса?
– Със сигурност не – отговори гостът и се усмихна. – Аз съм Мао Дзъдун, вожд на Китайската народна република, и не изпитвам симпатии към някого, който иска да навреди на моя другар Ким Ир Сен.
– Мао Дзъдун! – възкликна Алан. – Каква чест. Макар че скоро може и да се простя с живота си, моля ви, предайте поздрави на прекрасната си съпруга от мен.
– Познавате ли жена ми? – попита Мао Дзъдун изненадан.
– Да, ако междувременно не сте се оженили отново, тъй като имате този навик. Срещнах Дзян Цин в провинция Съчуан преди няколко години. Поразходихме се из планината заедно с едно младо момче – А Мин.
– Вие ли сте Алан Карлсон? – попита Мао Дзъдун смаян. – Спасителят на жена ми?
Херберт Айнщайн не разбираше какво точно се случва, но му стана ясно, че Алан имаше девет живота и че сигурната им смърт беше на път да се превърне в нещо друго – отново! Не трябваше да допуска това! В следващия миг Херберт вече действаше под влияние на шока.
– Бягам, бягам, застреляйте ме, застреляйте ме! – изкрещя той и се втурна през стаята, отвори някаква врата и се озова в килер, където падна върху кофа и парцал за миене на под.
– Твоят другар... – започна Мао Дзъдун. – Той не е съвсем Айнщайн, нали?
– Не говори така – каза Алан. – Не говори така.
Не беше странно, че Мао Дзъдун се бе оказал в стаята, тъй като Ким Ир Сен бе разположил главната си квартира в Манджурия, точно до Шънян в провинция Ляонин – на около петстотин километра северозападно от Пхенян. Мао се чувстваше добре в този район, където може би получаваше най-силната подкрепа. А и обичаше да се среща със своя севернокорейски приятел.
Все пак мина известно време, преди да се изясни всичко, което трябваше да се изясни, и тези, които искаха главата на Алан, да размислят.
Маршал Мерецков първи протегна ръка. В крайна сметка и Алан Карлсон също като него беше пострадал от безумието на маршал Берия (Алан за всеки случай пропусна незначителната подробност, че той беше причината Владивосток да изгори до основи). А когато шведът предложи да си разменят мундирите, за да може маршалът да получи обратно медалите си, гневът на Мерецков съвсем се изпари.
Ким Ир Сен също не смяташе, че има основание да се ядосва. В крайна сметка Алан не беше възнамерявал да му навреди. Тревожеше се единствено заради сина си, който се чувстваше предаден.
Младият Ким все още плачеше и крещеше и продължаваше да настоява Алан да бъде убит незабавно, и то по особено мъчителен начин. Накрая Ким Ир Сен беше принуден да му зашлеви един шамар и да му каже веднага да млъква, ако не иска да получи още един.
Алан и маршал Мерецков бяха поканени да седнат на дивана на Ким Ир Сен, където – след като успя да се измъкне от килера – към тях се присъедини и омърлушеният Херберт Айнщайн.