Ледената принцеса
- Автор: Лекберг Камила
- Серия: patrik hedstrom #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-937-7
- Переводчик: Неда Димова-Бренстрьом
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ледената принцеса». Краткое содержание книги:
Писателката Ерика Фалк се завръща у дома заради смъртта на своите родители, за да завари родното си градче обзето от силни страсти. Алекс, нейна близка приятелка от детските години, е намерена мъртва с прерязани вени, замразена във вана. Ерика решава да напише прочувствен спомен за харизматичната, но затворена в себе си Алекс не толкова, за да почете паметта й, колкото, за да преодолее собствената си писателска безизходица. Постепенно обаче смъртта на приятелката започва да я преследва натрапчиво и тя се съюзява с местния полицейски инспектор, за да разкрие истината.
— Имам пълна кана с кафе. Искаш ли малко? Вярно че е сварено преди час, но сигурно още става за пиене.
— Да, благодаря.
Пернила седна на дивана и се обгърна с ръце, сякаш се боеше да не се разпадне на милион частици. Което в известен смисъл можеше да се случи.
Ерика се върна с две чаши кафе. Постави едната на масата пред Пернила, а другата пред себе си и седна на големия фотьойл с лице към гостенката си. Изчака я да започне сама.
— Знаеше ли?
Ерика се поколеба.
— Да, но от съвсем скоро.
Колебание.
— Аз накарах Дан да ти разкаже.
Пернила кимна.
— Какво ще правя сега?
Въпросът бе риторичен и Ерика го остави без отговор.
Пернила продължи.
— Знам, че в началото ме използваше, за да превъзмогне раздялата ви.
Ерика започна да протестира, но Пернила й направи знак с ръка да замълчи.
— Знам, че е така, но, повярвай ми, с годините връзката ни се задълбочи и между нас пламна истинска обич. Живеехме добре и аз му вярвах напълно.
— Дан те обича, Пернила. Знам го.
Пернила, изглежда, не я чу, а продължи да говори, втренчила поглед в кафето си. Ерика забеляза, че кокалчетата на ръцете й са побелели, толкова силно стискаше чашата.
— Мога да преглътна връзката му и да се опитам да извиня поведението му с ранна криза на четирийсетте или нещо подобно, но не мога да му простя за детето.
Гневът на Пернила бе толкова силен, че на Ерика направо й се прииска да избяга. Когато Пернила вдигна глава и я погледна, очите й бяха изпълнени с такава омраза, че кръвта на Ерика се смрази. Никога преди не бе виждала толкова изгарящ гняв. За миг се зачуди откога всъщност Пернила знае за връзката на Дан с Алекс. И на какво бе готова, за да му отмъсти. Но веднага прогони тази мисъл. Все пак ставаше дума за Пернила, домакиня с три деца, омъжена за Дан от много години, а не за някаква бясна фурия, влязла в ролята на ангела на отмъщението, за да си го върне на любовницата на мъжа си. Въпреки това обаче в очите на Пернила имаше студенина, която плашеше Ерика.
— Какво ще правите сега?
— Не знам. В момента нищо не знам. Не можех да остана в къщата. Само това ми беше в главата, че трябва да се махна. Не можех дори да го погледна.
Ерика съжали горкия Дан, който със сигурност се пържеше в собствения си ад. Щеше да е много по-нормално той да бе потърсил утеха при нея. Знаеше точно какво да му каже, с кои думи да облекчи страданието му. Но с Пернила не бяха толкова близки. Може би бе достатъчно да я изслуша.
— Защо го е направил според теб? Какво е могла да му даде тя повече от мен?
Изведнъж Ерика разбра защо Пернила е предпочела да дойде при нея, вместо при някоя от близките си приятелки. Мислела е, че Ерика може да отговори на всичките й въпроси за Дан. Че ще й помогне да разбере защо е постъпил така. За съжаление Ерика бе принудена да я разочарова. Винаги бе гледала на Дан като на въплъщение на искреността и през ум не й бе минавало, че е способен на изневяра. Никога през живота си не бе изпитвала толкова голяма изненада, както когато набра последния избиран номер от телефона на Алекс и чу записа на Дан от гласовата поща. В интерес на истината в този миг почувства огромно разочарование. Разочарование, което всеки изпитва, когато осъзнава, че се е лъгал дълбоко в някой близък човек. Затова разбираше защо Пернила не само се чувства предадена, но и се пита кой всъщност е мъжът, живял до нея през всичките тези години.
— Не знам, Пернила. Всъщност останах изключително изненадана. Тази постъпка не е присъща на онзи Дан, когото познавам.
Пернила кимна и, изглежда, й олекна малко, че не е единствената излъгана. Зачопли нервно широката си жилетка. Дългата й тъмнокафява леко къдрава коса бе хваната небрежно на тила с обикновен ластик. Ерика винаги бе гледала малко отвисоко на Пернила, която според нея не полагаше достатъчно грижи за външния си вид. Продължаваше да се къдри, въпреки че този тип прическа бе излязла от мода още с късите до талията сака. Дрехите си поръчваше по каталози по пощата. Вярно че бяха евтини, но каквато цената, такова и качеството. За първи път обаче изглеждаше толкова зле.