Ледената принцеса

Затвори, преди да чуе докрай сигнала за оставяне на съобщения. Огради с кръг една от записките си, а след известно чудене и още една. С първата задача щеше да се заеме сам, но втората можеше да възложи на Аника. Отиде при нея с бележките в ръка и я завари да печата енергично нещо на компютъра си, а очилата й както обикновено бяха кацнали на върха на носа й. Изгледа го учудено.

— Идваш, за да ми предложиш да поемеш част от задачите ми и да ме облекчиш, нали?

— Не, всъщност си доста далеч от истината.

Патрик се усмихна.

— Да, и аз така си помислих.

Аника го погледна уж строго.

— Е, с какво ще допринесеш за развитието на стомашната ми язва?

— С една съвсем, съвсем малка задача.

Патрик разтвори палеца и показалеца си на няколко милиметра, за да й покаже колко малка е задачата.

— Добре, дай да чуя.

Патрик дръпна един стол и седна срещу Аника. Стаята й, макар и миниатюрна, безспорно бе най-хубавата в целия участък. Беше я напълнила с цветя, които вирееха страшно добре, въпреки че единственият източник на светлина бе малкият прозорец, гледащ към входа. Истинско чудо. Студените бетонни стени бяха покрити със снимки на семейните кучета и на автомобилни състезания — най-големите страсти в живота на Аника и съпруга й. Те имаха два черни лабрадора, които пътуваха с тях през уикендите и ги придружаваха на различните състезания. Ленарт се състезаваше, а Аника винаги бе с него, за да му вдъхва кураж и да го посрещне с кафе и храна. На практика всички по състезанията се познаваха и с годините се бяха превърнали в задружна компания и най-добри приятели. Състезаваха се минимум два пъти месечно и тогава никой не можеше да хване Аника на работа.

Той погледна записките си.

— Чудя се дали не би могла да ми помогнеш да систематизирам живота на Александра Вийкнер. Започни от смъртта й и провери още един път всички данни, с които разполагаме. От колко години е омъжена за Хенрик. От колко време живее в Швеция. Провери данните от училищата й във Франция и Швейцария и така нататък. Разбираш ли какво ми трябва?

Аника, която си водеше записки, докато той говореше, кимна утвърдително с глава. Патрик не се съмняваше, че тя ще открие всичко, което си струваше да се открие, и най-вече, че ще му помогне да разбере кои от настоящите му данни не са верни. Нещо не пасваше, сигурен бе в това.

— Благодаря за помощта, Аника. Ти си съкровище.

Понечи да се изправи, но Аника строго го изкомандва да седне. За миг почувства, че се смразява, и отново се настани на стола. И тутакси разбра защо кучетата й бяха толкова добре дресирани.

Аника се облегна назад с доволна усмивка, а Патрик осъзна каква грешка е допуснал, като е влязъл в кабинета й лично, вместо да й остави бележка. Трябваше да се досети, че е като отворена книга за нея, а и тя бе жив радар за романтични връзки. Сега му оставаше единствено да развее бял флаг и да капитулира, затова се облегна назад и зачака обстрела с въпроси.