По-силно от меча
- Автор: Арчер Джеффри
- Серия: Хрониките на Клифтън #5
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «По-силно от меча». Краткое содержание книги:
Когато посещава издателя си в Ню Йорк, Хари Клифтън научава, че е бил избран за президент на Асоциацията на английските писатели и незабавно започва кампания за освобождаването на писателя Анатолий Бабаков. Престъплението на Бабаков е, че е написал книга под заглавие Чичо Джо, унищожително свидетелство за това какво е да работиш за Сталин. Хари е така твърдо решен да постигне освобождаването на Бабаков, че излага собствения си живот на риск. Съпругата му Ема, която е начело на Барингтън Шипинг, е изправена пред последиците от атаката на ИРА срещу Бъкингам. Някои членове на борда смятат, че тя трябва да подаде оставка.
Сър Джайлс Барингтън е вече министър и изглежда готов за още по-важен пост.
В Лондон синът на Хари и Ема — Себастиан, бързо си изгражда име в банка Фартингс и предлага брак на красивата млада американка Саманта. Но презреният Ейдриън Слоун няма да спре пред нищо, за да премахне съперника си.
Завладяващата сага Хрониките на Клифтън на Джефри Арчър продължава. Спиращата дъха история на семейство Клифтън и семейство Барингтън продължава с характерните обрати, направили автора един от най-популярните писатели в света.
Погледът му продължи към двама мъже, които играеха табла. Единият отпиваше кафе, а другият бренди. Себ се обърна към бармана.
— Човекът, който играе табла, Хаким Бишара ли е?
Барманът погледна.
— Да, сър.
Себ се вгледа по-внимателно в дребния пълен червенобузест мъж, който май трябваше да посещава по-редовно шивача си. Беше плешив, а двойната му брадичка показваше, че проявява повече интерес към храната и питиетата, отколкото към вдигането на тежести и кросовете. До него стоеше висока гъвкава блондинка, поставила ръка на рамото му. Себ предположи, че е привлечена не от дълбоките бръчки на челото му, а от дебелия портфейл във вътрешния му джоб. Нищо чудно, че английското висше общество продължаваше да го отхвърля. По-младият му противник приличаше на агне, което всеки момент ще бъде погълнато от питон.
Себ отново се обърна към бармана.
— Как мога да си уредя игра с Бишара?
— Не е толкова трудно, ако имате сто паунда за пилеене.
— За пари ли играе?
— Не, за удоволствие.
— А стоте паунда?
— Сума, която дарявате на любимото му благотворително дружество.
— Някакви съвети?
— Да, сър. По-добре ми дайте петдесетачка и си вървете у дома.
— А ако го бия?
— Тогава аз ще ви дам петдесетачка и ще си ида у дома. Между другото, през няколкото минути на играта компанията му ще ви хареса. И ако победите, той ще дари хиляда паунда на благотворително дружество по ваш избор. Истински джентълмен е.
„Въпреки външния си вид", помисли Себ, докато си поръчваше второ питие. От време на време хвърляше поглед към масата за табла, но минаха цели двайсет минути, преди барманът да прошепне:
— Сър, вече е свободен за следващата си жертва.
Себ се обърна. Дебелакът бе станал и се отдалечаваше в компанията на младата жена.
— Но аз си помислих… — Той се вгледа в агнето, което бе погълнало питона. Направо можеше да чуе Седрик да казва: „Какво научи от това, млади човече?" Бишара изглеждаше на около четирийсет, може би малко повече, но приятното му загоряло лице и атлетичното телосложение показваха, че едва ли му е нужно непрекъснато да опразва портфейла си, за да привлича красиви жени. Имаше гъста вълниста черна коса и пронизващи тъмни очи. Ако беше без пукната пара, човек можеше да го вземе за останал без работа актьор.
Себ се смъкна от стола и бавно тръгна към него с надеждата, че изглежда спокоен, защото не беше.
— Добър вечер, мистър Бишара. Чудех се дали сте свободен за една игра?
— Не е безплатно — отвърна Бишара и му се усмихна топло. — Всъщност е доста скъпо.
— Да, барманът ме предупреди за условията ви. Но въпреки това искам да играя с вас.
— Добре, тогава сядайте. — Бишара хвърли единия зар в таблата.
След първите шест хвърляния Себ болезнено осъзна, че противникът му просто е от друга класа. Минаха само няколко минути преди Бишара да започне да взема пуловете му.
— Кажете, мистър…
— Клифтън. Себастиан Клифтън.
Бишара нареди отново таблата.
— Тъй като е ясно, че не сте дори сносен играч, явно имате основателна причина да искате да се разделите със сто паунда.
— Да, така е — каза Себ, докато вадеше чековата книжка. — Трябваше ми повод да се срещна с вас.
— И защо, ако мога да попитам?
— Защото имаме няколко общи неща, особено едно.
— Очевидно не е таблата.
— Очевидно — каза Себ. — На чие име да напиша чека?
— На общество "Полио“. Не отговорихте на въпроса ми.
— Помислих си, че можем да разменим информация.
— Какво ви кара да смятате, че имате информация, която би ме заинтересувала?
— Това, че видях името ви в една книга за посетители и си помислих, че бихте искали да знаете, че притежавам шест процента от „Фартингс".
Изражението на Бишара остана абсолютно безизразно.
— Колко платихте за акциите си, мистър Клифтън?
— Купувам ги редовно през последните пет години и цената върви около два паунда.
— Значи инвестицията си е струвала, мистър Клифтън. Да приема ли, че сега искате да ги продадете?
— Не. Мистър Слоун вече ми предложи по пет паунда за акция, но аз отказах.
— Но сте можели да направите много добра печалба.
— Само в краткосрочен план.
— А ако ви предложа повече?
— Пак не бих проявил интерес. Възнамерявам да заема мястото си в борда.