По-силно от меча
- Автор: Арчер Джеффри
- Серия: Хрониките на Клифтън #5
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «По-силно от меча». Краткое содержание книги:
Когато посещава издателя си в Ню Йорк, Хари Клифтън научава, че е бил избран за президент на Асоциацията на английските писатели и незабавно започва кампания за освобождаването на писателя Анатолий Бабаков. Престъплението на Бабаков е, че е написал книга под заглавие Чичо Джо, унищожително свидетелство за това какво е да работиш за Сталин. Хари е така твърдо решен да постигне освобождаването на Бабаков, че излага собствения си живот на риск. Съпругата му Ема, която е начело на Барингтън Шипинг, е изправена пред последиците от атаката на ИРА срещу Бъкингам. Някои членове на борда смятат, че тя трябва да подаде оставка.
Сър Джайлс Барингтън е вече министър и изглежда готов за още по-важен пост.
В Лондон синът на Хари и Ема — Себастиан, бързо си изгражда име в банка Фартингс и предлага брак на красивата млада американка Саманта. Но презреният Ейдриън Слоун няма да спре пред нищо, за да премахне съперника си.
Завладяващата сага Хрониките на Клифтън на Джефри Арчър продължава. Спиращата дъха история на семейство Клифтън и семейство Барингтън продължава с характерните обрати, направили автора един от най-популярните писатели в света.
— Но Седрик Хардкасъл не се опитваше да постави компанията на колене. Точно обратното. Той се опитваше да я спаси, както би обяснил лично, ако можеше да застане на мястото на свидетеля.
— Ще го кажа колкото се може по-деликатно предвид обстоятелствата, мисис Клифтън, но изпитвам облекчение, че другата страна не може да призове мистър Хардкасъл, защото ние определено не бихме го направили.
— Но защо? Той беше изключително почтен и честен човек.
— В това няма съмнение. Но сър Едуард ще посочи, че мистър Хардкасъл е правил абсолютно същото, в което вие обвинявате лейди Вирджиния.
— С намерението да спаси компанията, а не да я постави на колене.
— Възможно е, но вече ще сте изгубили както спора, така и делото.
— И все пак ми се иска да беше жив — въздъхна Ема.
— А сега трябва да запомните начина, по който казахте тези думи, мисис Клифтън, защото искам заседателите да мислят за вас точно така, докато обмислят решението си.
— Не очаквам с нетърпение това дело — каза Ема.
— В такъв случай може би ще е по-разумно да помислите за извънсъдебно уреждане.
— Защо да го правя?
— За да избегнете процеса и целия шум, които ще се вдигне около него, и да се върнете към нормалния си начин на живот.
— Но това означава да призная, че тя е права.
— Изявлението ви ще бъде съставено внимателно — „разгорещен, може би малко безразсъден момент, за което поднасяме искрените си извинения".
— А финансовата страна на въпроса?
— Ще трябва да платите нейните разходи, моя хонорар и малко дарение на благотворителна организация по ваш избор.
— Повярвайте, ако тръгна по този път, Вирджини ще го приеме като знак за слабост и ще бъде още по-твърдо решена да отнесе иска в съда — каза Ема. — Тя не иска случаят да приключи тихо, а да бъде оправдана в съда и в пресата, за предпочитане със заглавия, които да ме унизяват дни наред.
— Възможно е, но професионално задължение на сър Едуард ще бъде да ѝ постави алтернативата — ако изгуби делото, тя ще трябва да плати вашите разходи, както и неговия хонорар. А ви уверявам, че при сър Едуард Мейкпийс няма нищо евтино.
— Вирджиния няма да се вслуша в съвета му. Тя не вярва, че е възможно да изгуби, и мога да го докажа.
Мистър Трелфорд се облегна и заслуша внимателно клиентката си. Когато тя приключи, той за първи път повярва, че може би наистина имат шанс за успех.
31
Себастиан слезе от колата и даде на портиера ключовете и банкнота от един паунд. Докато изкачваше стъпалата към входа на „Клеърмонт", му отвориха вратата и той се раздели с втора банкнота.
— Член ли сте, сър? — попита елегантно облеченият мъж зад рецепцията.
— Не — отвърна Себ и този път подаде тайно банкнота от пет паунда.
— Просто подпишете тук, сър — каза мъжът и завъртя някакъв формуляр към него.
Себ се подписа там, където сочеше пръстът му, и получи временна членска карта.
— Главната игрална зала е горе отляво, сър.
Себ тръгна по широкото мраморно стълбище, като се възхищаваше на ослепителния полилей, маслените картини и дебелия мек килим. Милионерите трябваше да бъдат накарани да се чувстват като у дома, в противен случай не биха били склонни да се разделят с парите си.
Влезе в игралната зала, но не се огледа, тъй като искаше присъстващите да си помислят, че това е обичайното му свърталище. Тръгна към бара и седна на един висок кожен стол.
— Какво ще желаете, сър? — попита барманът.
— Кампари и сода — каза Себ, тъй като в този клуб със сигурност не предлагаха наливна бира.
Когато питието се появи пред него, той извади портфейла си и постави един паунд на бара.
— Не е необходимо, сър.
Заведения, в които не плащаш за питието си, трябва да покрият загубите си по някакви други начини, помисли си Себ и остави банкнотата на бара.
— Благодаря, сър — каза барманът, а Себ се обърна и бавно огледа „другите начини".
В дъното на помещението имаше две маси за рулетка; ако се съдеше по големите купчини чипове и безизразните лица, играчите бяха редовни посетители. Никой ли не им беше обяснил, че така всъщност плащат за мраморното стълбище, маслените картини, полилея и безплатните питиета? Погледът му се премести върху масите за блекджек. Поне там шансовете бяха малко по-добри, защото ако можеш да броиш свалените карти, можеш дори да победиш — но само веднъж, защото след това никога няма да ти позволят да стъпиш в клуба. Казината обичат победителите, но не и онези, които печелят непрекъснато.