Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Полицейские детективы » Черният списък
Черният списък - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Черният списък

Электронная книга - «Черният списък». Краткое содержание книги:

През 1992 година Александра Маринина, кандидат на юридическите науки и водещ специалист по анализиране и прогнозиране на престъпността, написва първия си роман. След като напуска милицията с чин подполковник, тя се отдава изцяло на литературната си кариера. Досега е продала над 31 милиона екземпляра от книгите си, което я превърна в най-продавания руски автор днес. В южно крайморско градче на Русия се провежда кинофестивалът „Златният орел“. И тъкмо тук са убити трима актьори и един режисьор. Какво обединява тези хора? Отговорът е ясен: смъртта. Но защо? Този въпрос, с риск за живота си, разнищва следователят от Московското управление на МВР Владислав Стасов, дошъл на почивка с малката си дъщеричка. Помага му — в заплетените ситуации и в сърдечните терзания — следователката от Санкт Петербург и авторка на криминални романи Татяна Томилина, също курортистка в слънчевия юг. КЪМ БЪЛГАРСКИТЕ ЧИТАТЕЛИ Много ми е приятно, че книгите ми се превеждат в България и моите любими герои вече ще говорят и на български език. Искрено се надявам, че за вас ще бъде интересно да прочетете не само как и защо се извършват престъпления в Русия, но и за това как живеят сега хората в нашата страна, за какво мислят, мечтаят, на какво се надяват и от какво се страхуват. Моите романи са за любовта, за ревността, за омразата, за отмъщението, за дружбата и предателството, за честта и безчестието, т. е. за това, което е близко и разбираемо за всеки човек, независимо в коя страна живее и на какъв език говори. Надявам се, че прочитът на моите книги ще ви достави поне малко удоволствие. И предварително ви благодаря, че ще ги прочетете. Желая ви успехи, щастие и благополучие! С уважение и любов: Александра Маринина
1 ... 94 95 96 97 98 99 100 101 102 ... 109
Перейти на страницу:

— Ами нека! — казах разпалено. — Колкото по-далеч оттук, толкова по-добре. Нека се уплашат и да си заминат.

— Вие не разбирате — прекъсна ме Рудин. — Журито приключи работата си, всички награди са вече разпределени, част от журито си замина. Литвак е председател на журито, той трябва да връчи наградите. Руслан получава втора награда за мъжка роля. Вярно, Катерина няма да получи нищо, но има ангажимент при церемонията, целият сценарий е вече утвърден и всичко е репетирано. Представяте ли си какво ще стане, ако си заминат? Кой ще получи наградата на Руслан? Кой изобщо ще връчи наградите? Вече не можем да съберем журито в пълен състав, така че не е възможно да променим решението му. Лауреатът трябва да излезе на сцената и лично да получи наградата си — това е закон. Нали не можем да обясняваме наляво и надясно, че Литвак и Руслан Кийко са се уплашили от някаква опасност и са избягали? И после: с кого ще заменим Катерина? Не, не и не. И дума не може да става те да не участват в церемонията по закриването.

— Борис е прав — меко потвърди Юрцев. — Аз имам друго предложение. Можем да им кажем, че програмата е претърпяла малки промени и трябва да тръгнат за гастрола не в десет часа, а в седем или дори в шест. Да ги натоварим на колата, да ги закараме в моя ловен дом и там да ги скрием, а утре точно преди закриването да ги докараме обратно. Сега са пили много и нищо не могат да разберат, така че е безполезно да водим с тях сериозни разговори, а после, когато дойдат на себе си, можем да им обясним всичко. Дори да се уплашат много, от ловния дом няма къде да избягат — той е вдън гори тилилейски, няма никакъв транспорт. И оттам — право на церемонията.

— Защо не — оживи се Рудин, — това е изход. Прекрасна идея, Олег Иванович! Точно така ще постъпим.

По облекчението, което се изписа върху мургавото му лице, разбрах, че човекът с радост отхвърли от себе си бремето да вземе решение. Ако се случи нещо — няма да е виновен той с неговата кекава служба за безопасност, а Юрцев. Ако нищо не се случи — инициатор на екскурзията до ловния дом е пак Юрцев, тоя жалък презастраховчик. За Боря Рудин всичко се подреждаше необикновено сполучливо и аз още веднъж си помислих, че той ужасно не ми харесва. Добре де, важното е да махнем оттук тази света троица, емоциите могат да ми останат за старини.

* * *

Двамата с Рудин стояхме на стълбището пред хотела и гледахме след отдалечаващия се автомобил форд скорпио който откарваше надалеч в гората Игор Литвак, Екатерина Иванникова и Руслан Кийко. Предишните два часа бяха абсолютно шантави, капризните хора на изкуството изобщо не можеха да проумеят защо трябва да тръгват едва ли не посред нощ. После се запътиха към стаите си да се приготвят за път, а тъй като всички живееха в двуместни стаи, наложи се да загубят доста време, докато сред бъркотията на пиянската нощ намерят своите съседи и съответните ключове. Странно защо в техните среди не бе популярно просто да предават ключовете си на рецепцията. Ключовете от стаите трябваше непременно да се предават от ръка на ръка, придружени от многобройни наставления това да не се пипа, онова да не се мести на друга закачалка, това да не се използва, онова да не се включва в контакта, а ако се обади Иван Иванич, да му се каже еди-какво си и еди-какво си и в никакъв случай да не му се казва за еди-какво си. В процеса на подготовка и търсене на съседите си нашите подопечни постоянно ту тук, ту там надигаха по някоя чашка, на всеки ъгъл се спираха да бъбрят с някого и изобщо заникъде не бързаха, а аз се тресях от напрежение, броях секундите и мечтаех само за едно: по-скоро да ги махна от хотела и поне два часа да поспя. Най-сетне в пет и половина те заминаха и вече можех да се поотпусна.

* * *

Събуди ме слънцето, което светеше право в очите ми. Най-сетне времето се бе оправило, но пък сега щеше да стане мъчително горещо. Почувствах тупкаща болка в изтръпналия си врат, отворих очи и разбрах, че съм заспал направо във фотьойла в апартамента на Рудин, в неговия задръстен от бутилки, вмирисан на цигари хол. Часовникът показваше седем без петнайсет, бях спал само някакъв си час.

Откъм кабинета долових приглушен женски глас. Поослушах се и познах своята бивша благоверна. По отделни реплики, които успях да различа, разбрах, че обсъждат въпроса къде трябва да си легне тя сега — тук или в своята стая. Интересно: у кого ли се е пробудило чувството за приличие — у Рудин или у Маргарита?

1 ... 94 95 96 97 98 99 100 101 102 ... 109
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)