Черният списък
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #8
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-26-0016-
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Черният списък». Краткое содержание книги:
— Искате да кажете, че зад тези убийства стои армията? — скептично избъбри Рудин. — Трудно ми е да повярвам. Имате развинтена фантазия, Владислав. Не ме убедихте.
— Борис Иосифович, да оставим на мира моята фантазия. Малко ли ви са четири трупа? Нужно ли е да паднат пети, шести и седми, за да се стреснете? Армията няма нищо общо. В това са замесени ветерани от запаса. Може да са неколцина, може да е само един, но това е страшен човек с болна психика, който не може да се примири с кардиналните промени в мирогледа, морала, нравствеността. Той използва юношески военноспортен клуб, за да възпитава младежите в омраза към порока и разврата и да ги подготвя като воини, способни на всякакво престъпление в името на тази свещена борба срещу мръсотията и разврата…
Моята пламенна реч бе прекъсната от пиянски глас, долетял откъм хола:
— Боря, дойдох! Търсил ли си ме? Боря! Къде си?
Вратата се отвори и на прага на кабинета застана пияната като талпа Катя Иванникова. Дори в това състояние тя бе много хубавичка: с черен костюм със суперкъса пола, който добре подчертаваше светлорусата й коса. Краката, изопнати в черен чорапогащник, разбира се, не бяха чак като на Маргарита, но все пак много хубави, а зелените й очища изглеждаха просто прекрасно.
— О-о-о, здрасти! — проточи тя, щом ме видя. — Боречка, ето ме, тук съм.
— Браво бе! — намръщи се Рудин. — Пак си се натряскала. Поседни в хола, сега ще си поговоря с теб. Само не пий, дай си малко почивка.
Катя послушно отстъпи назад и затвори вратата след себе си. Чух как изскърцаха пружините на фотьойл, после се разнесе недвусмислено бълбукане и звън: Иванникова си наливаше питие, понеже бутилки в хола, както вече споменах, имаше предостатъчно. По физиономията на Рудин разбрах, че и той чува същото и не го одобрява.
— И какво предлагате? — попита той, като се обърна към мен. — Да не ги пускам на халтурата? Да ги заключа в една стая и да сложа отпред охрана? Имайте предвид, че актьорите няма да ви разберат. Ще възприемат вашите разсъждения като фантастика, още повече че те и на мен не ми изглеждат правдоподобни.
Вече се бях приготвил отново да се впусна в обяснения, призовавайки на помощ цялото си красноречие, но в хола се чуха мъжки гласове. Единият беше на Игор Литвак, другите не познах.
— Дойдоха най-сетне! — въздъхна Рудин. — Да идем там, ще видим дали ще успеете да ги убедите да се откажат от онези пари. Нещо много се съмнявам.
Той стана от фотьойла и направи крачка към вратата, но аз успях да го хвана за ръката.
— Борис Иосифович — казах тихо, но много гневно, — ако с някого от тях се случи нещо, вие никога повече няма да проведете кинофестивал. Да си го знаете със сигурност! Ще се сдобиете със славата на човек, който не може да осигури безопасността на поканените участници. Актьорите по принцип са суеверни хора — това всички го знаят, а сдобиете ли се с такава репутация, никой няма да иска да има вземане-даване с вас. Всички ще научат, че сте били предупреден, а не сте взели мерки. Помислете за това.
— Шантажирате ли ме? — позасмя се Рудин. — Маргарита ме предупреждаваше, че сте сложен човек, но не бях предполагал, че е имала предвид склонността ви да рекетирате хората. Ами ако се окаже, че след като сте ме предупредили, аз съм осигурил безопасността на тези трима, а загине някой четвърти? Как ще изглеждаме всички ние в този случай? И между другото мога да ви уверя, че и вашата репутация ще пострада. Опитвали сте се да разкриете престъпление, не сте разбрали правилно причините, изолирали сте не хората, които е трябвало, а в резултат — още една жертва! Нали, доколкото знам, сте решили да се пенсионирате от милицията — значи ще потърсите работа в частните охранителни структури, а аз ще положа всички усилия те да научат за вашата грешка.
Да, все пак неслучайно Борис Рудин не ми бе харесал още от пръв поглед.
— Значи не ми вярвате?
— Не е точно така, Владислав. Не вярвам в историята, която ми разказахте, и затова не вярвам, че ще има още жертви и че тези жертви ще бъдат непременно Руслан, Катерина и Литвак. Не вярвам.
— Нима не ви изглежда странно, че ви изредих три имена, а вие ми отговорихте, че именно тези трима души са поканени да се срещнат с публика някъде на края на географията? Нали това не си го измислих аз, а ми го казахте вие? Нима са възможни такива съвпадения?