Контролен изстрел
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #14
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Контролен изстрел». Краткое содержание книги:
— Какво да се прави, съчувствам ви, Станислав Никифорович, но изглежда, ще се наложи да оставите някого вместо вас, който може да издаде вашия фолксваген официално за провеждане на експертизата — обясни важно Турецки.
— Уви — директорът въздъхна дълбоко. — Изглежда, ще се наложи лично аз… Доколкото разбирам, работата е отговорна.
— Разбира се. И още нещо, ако позволите, ще взема и вашия отчетен лист. За известно време и срещу честната ми дума. Ще ви го върна при първа възможност, най-вероятно заедно с колата. Нали не възразявате?
Интересно как би могъл да възразява, като следователят бе прибрал вече твърдия лист, почти картон, в чантата си?
След всичко това Турецки се сбогува, съобщи, че колегите му от „Петровка“ ще пристигнат всеки момент, и съпроводен от елегантния директор до изхода на хотела, най-накрая напусна „Урожаен“.
След като измина половината квартал, Саша се долепи до банкета, слезе от колата, заключи вратата и тръгна обратно към хотела. Заобиколи високата бетонна ограда по периметъра, намери по-удобно място, подскочи, изправи се на ръце и видя това, в което бе абсолютно сигурен.
Лично господин Волков разглеждаше замислено портокаловото си возило. После отвори вратата и се напъха до кръста вътре в тясното купе. Много добре. Няма да е трудно да идентифицират отпечатъците от пръстите му: Саша видя как въртеше в потните си ръце листа с отчета за автомобила, преди да го даде на следователя. А вътре в колата Волков едва ли ще намери нещо по-компрометиращо от това. Тези килъри не са идиоти, макар че никой не е безгрешен.
Турецки тъкмо щеше да разтвори пръсти и да скочи на земята, когато на двора се появи ново действащо лице. Някъде от гаражите или помощните помещения излезе не висок, но набит младеж от кавказка националност, както е прието да се казва сега. Не беше трудно да определи по обраслото с черна четина лице — не брада с мустаци, а просто гъста космена покривка. Младежът поговори нещо с Волков, върна се при гаражите, където веднага забоботи мотор и излезе в средата на двора с… вишневата лада деветка.
Мигновената мисъл: чеченецът — деветката, и щом скочи на земята, Турецки вече тичаше покрай бетонната ограда към главния вход на хотела, като се проклинаше, че не послуша Меркулов и не извади от сейфа полагаемото му се по щат оръжие. Но като изскочи на улицата, разбра, че е закъснял: деветката го бе изпреварила поне с двеста метра. Дума да не става, че може да я настигне. Но се появи друго, по-солидно обстоятелство: колата на килърите, ако е била тя, и откраднатата деветка на Кочерга се оказаха в един двор. И това вече говореше за много неща.
Стоп! — Турецки се спря за кой ли път днес. А откъде е известно, че тази кола е била собственост на Кочерга? Да не би в града да няма други малинови лади девети модел? Или тази е била с номера на Кочерга? Нищо подобно. Значи всичко това предстои да се докаже. И за съжаление сега не можеш да предявиш никакви обвинения по адрес на директора плъх. А виж, можеш да го изплашиш с деветката. Какво излиза? Ще оставя всичко както си е, реши Саша. Яковлев ще изземе фолксвагена, експертите ще го опипат, а Волков трябва да се постави под наблюдение. И подозрителната му кантора също.
10.
Поразително е, но днес целият му път на ченге непрекъснато го приближаваше към родния дом — така Саша можеше да нарече апартамента на Грязнов, и то основателно. Следващата спирка бе на улица „Седов“, край проточилата се цяла колона многоетажни сгради с десетина стъклени входове. Когато намери нужния и се качи пеша на осмия етаж поради липса на работещ домофон, Турецки позвъни на врата, създадена, изглежда, в някой танков завод. Вярно, бронираната врата бе тапицирана отгоре с черен блестящ дерматин, оформен на ромбоиди като юрган.
Но тя се отвори, без да питат предварително кой и защо звъни.
— Трябва да поговоря с гражданина Посьолков — рече Саша и показа удостоверението си на едра широкоплещеста госпожица с анцуг.
— Той не живее вече тук — отвърна с тих и безжизнен глас девойката богатир.
Като забеляза неволното движение на Турецки напред, тя се отмести, за да му позволи да влезе в антрето, и затвори външната врата. Навярно заради съседите, чиито ококорени шпионки са се втренчили в площадката и вратата на асансьора.
— Извинете, а къде живее? На какъв адрес? Не можете ли да ми помогнете по въпроса?