Контролен изстрел

— Даа… Мамо, я чакай, нали каза, че си поканила на гости осем души, а тук има девет чинии. Защо?

— Ох, момчета! Да не би да съм знаела? Разбра се в най-последния момент, да го вземат дяволите!

— За кого говориш, мамо? — извика Олег към кухнята, разбирайки, че майка му не е твърде доволна от присъствието на деветия гост.

— За кого… За нищо на света ни бих го поканила, но той се самопокани и беше неудобно да го отрежа. Карай, има достатъчно мезе!

— Достатъчно! — възхити се Турецки. — Като гледам, ще остане да нахраниш още един ескадрон.

— Хайде, момчета, проверете има ли прибори за всички и да не забравите хляба, аз вечно го забравям! А аз отивам да се преобличам!

— Мамо! — Олег се засмя. — Надявам се, че днес няма да се накичиш с пагоните?

— Какви пагони! Много са ми притрябвали!

Ох, как хитрува тая Шура! Не й били притрябвали… Цял живот е вървяла към тях. Истината е друга: когато ги достигна, се оказа, че това сигурно вече на никого не е нужно. Обаче каквото щеш да казваш, генералската пенсия все пак е малко по-висока, отколкото на полковника. А славната руска жена с украинска жилка би искала поне като пенсионерка да поживее човешки.

Чу се славеево цвърчене — така звъни звънецът на мадам Романова — и в дома се появи напетото семейство Грязнови и с тях… ами да, как не се сети Турецки защо семейството е тръгнало толкова рано — с тях бе самата Танечка Грибова. Тя лукаво поглеждаше към Турецки, сякаш между тях вече е имало нещо такова, за което си знаят само двамата. Ама е хитра тая лисица… Грязнови изглеждаха празнични по свой начин, а Таня — Турецки не можа да намери точните думи, за да изрази възхищението си. Интересно какво ще каже днес Костя, когато Славка му представи този великолепен образец, дето най-малко от всичко предполага връзка с правото. Дори Олег остана с отворена уста.

Разбира се, ако облечеш една жена по съответния начин и я сложиш на изящни високи токчета, може да се получи нещо такова, от което мъжете са съгласни да се подложат на адски мъки на оня свят, а не искат райските градини с пеещи из тях ангелчета. Да завиждаш на приятеля си е подло, но какво да се прави, ако противно на желанието, у Саша взе, че се появи не много благородната мисъл: нейният шеф сигурно не й е разрешил току-така да нощува в офиса. Да, може би той лично с удоволствие й диктува нощем „мемоарите“ си. Мислите му започнаха да приемат съвсем друга посока и Турецки рязко се прекъсна: я си кротувай и не гледай в чуждото.

Той си направи строга забележка с предпоследно предупреждение и съобрази със закъснение, че ако се съди по реакциите на Шурочка, Таня не може да е деветият гост. Първо, никак не може да се „натрапва“, и второ — не беше от мъжки пол. В този момент Денис прекъсна дълбоките му разсъждения и безцеремонно го дръпна за ръкава да излязат на балкона да пушат.