Контролен изстрел
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #14
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Контролен изстрел». Краткое содержание книги:
Саша пое към Клавдия Сергеевна — пищния предмет на своята отдавнашна завист — и като вложи в гласа си цялата топлота, предизвикана от кадифените интонации на Вера Константиновна, я помоли да приеме пакета от МУР, да го заключи в сейфа си и да не казва на никого нищо, още по-малко пък да показва.
Ах, Клава, как призивно се усмихна! Ей богу, славна жена, как не го забелязва Меркулов? Впрочем той не забелязва никого, освен жена си и дъщеря си, другите не ги възприема от разстояние. Наистина съществува и Шурочка. Но тя е другар. А това е нещо свято…
След като днес Костя разказа за подслушващите системи, разните там бръмбари, Саша не желаеше да рискува живота на свидетеля си. В това отношение Володя Яковлев бе абсолютно прав. Пък и няма нужда външни хора да си пъхат носа в делото.
9.
Директорът на хотела Станислав Волков изглеждаше точно така, както трябва да изглежда директорът на не най-лошия, но и не най-престижния хотел. Разбира се, „Урожаен“ не е „Палас“ или „Метропол“ с най-новите интериори, нито пък е „Хилтън“ или „Хамър“. Станислав Волков бе директор на хотел средна ръка, в който отсядат хора, пристигнали главно от южните краища на могъщия някога Съветски съюз. Сега тези хора нито са случайни, нито бедни. Наистина преди близо година един от изчезналите в небитието министри на вътрешните работи се опита да проведе из хотелите в столицата чистка на чеченци и изобщо хора от „кавказка националност“, но на всички е известно как завърши. Създадоха работа на правозащитници от всякакъв калибър. А сега дори такова елементарно нещо като проверката на документите лесно може да се превърне в антидемократична акция.
Директорът на „Урожаен“ господин Волков имаше вид на напълно преуспяващ човек: четиридесетгодишен, висок на ръст брюнет, сресан на път отстрани, външността му бе съвсем приятна. Носеше отлично ушито сако — купено не в магазина, там такива номера не се намират — а именно дело на добър шивач, и панталоните му бяха огладени. Жълто-кафявата му пъстра връзка стоеше добре на фона на тъмносиньото туидово сако. Този „сет“10 — връзката, кърпичката в джобчето и също такива тиранти — струва скъпо, Турецки беше го виждал на някаква витрина — всичко на всичко сто и двайсет хиляди. Нечия пенсия.
И сакото му прилича на купено с долари. Саша горе-долу разбираше от тия две неща: Ирка го научи. Вярно, не му се беше случвало да ги носи. С една дума, директорът Станислав Волков не бе от бедните.
Той се оказа крайно вежлив и внимателен, гласът му бе тих, но… задушевен. Може без усилие да се сетиш за предишната му месторабота: или в пети, или в девети отдел. Мнозина от тях, с майорски и подполковнически звания, докато се преустройваха заедно с цялата страна, заеха ето такива незабележими, но не и невзрачни места. Не мина много време и тези длъжности се оказаха едва ли не ключови в странната система на преплетения държавно-частен бизнес. А без съмнение хотелиерството стана един от най-изгодните видове предприемаческа дейност. Изглежда, и Станислав Волков — обаятелен мъж — е изплувал от тия тайни доскоро дълбини. Между другото, в споменатите по-горе управления не приемаха грубияни. Сега такива не са на почит дори в изправителните учреждения.
Когато научи кой е дошъл и каква е целта на визитата, Станислав Волков веднага изрази най-искреното си желание да помогне на следствието. Макар да не скри известно смущение. За което разказа с удоволствие:
— Знаете ли, господин Турецки, между нас казано, имам малък личен бизнес. Сега това се приветства, нали така? — Много искаше да види в лицето на следователя свой съмишленик. — Впрочем дори не може да се нарече малък. По-скоро е миниатюрен. Имам малък автомобилен парк, всичко на всичко четири коли, които давам под наем. На хора, които отсядат в хотела, просто на прилични хора, които за кратко време имат нужда от кола и така нататък. Разбира се, всичко това е абсолютно законно, зарегистрирано по съответния начин, платени са всички данъци и такси, за което имам съответните документи. Мога веднага да ги предоставя на вашето внимание.
Директорът имаше твърде много „съответстващи“ неща, макар бизнесът му да бе миниатюрен.
— Да, ако обичате, покажете ми, Станислав… извинете, не чух бащиното ви име. Но повече ме интересува един конкретен факт: кой е пътувал напоследък с фолксваген номер ММЗ 75-83?
10
Комплект (англ.). — Б.пр.