Алхимикът от Сенките [bg]

Нещо подобно на караница по стълбите, с викове и удари, внезапно го събуди. Той се сепна, с блуждаещи очи и разрошена коса посрещна отначало с изненада, а после и с безпокойство индивида, който връхлетя в стаята. Як и набит беловлас мъж с помръкнало лице, който от десет левги миришеше на стар войник, изблъска слугата, понеже му пречеше да влезе.

Отпуснатият висок младеж, какъвто беше на вид Тейсие, стана и потърси с поглед нещо, с което да се защити. Не намери подходящ предмет и се опита да се утеши, като си рече, че всъщност, така и така, не може да се бие.

— Господине? — обърна се той към натрапника с известно чувство за достойнство.

— Простете ми, че нахлух така, господине. Но работата е много важна.

Като видя, че се завърза разговор, слугата се поуспокои.

— Сигурно е така, господине. Но мисля, че не ви познавам.

— Балардийо, господине. Аз служа при капитан Ла Фарг.

— При кого служите?

Въпросът изненада Балардийо. Той се поколеба, изгледа с подозрение слугата, пристъпи напред, наведе се, изкашля се и прошепна:

— Отрядът на Остриетата на Кардинала, господине.

Специалистът по магии веднага се сети за какво става дума.

— Ла Фарг! Разбира се, да… — рече той с облекчение и със задоволство, споделени на драго сърце от стария воин…

… но усещанията им се оказаха неподкрепени от слова.

Леко усмихнати, двамата мъже се гледаха мълчаливо, всеки очакваше да чуе нещо от другия. Слугата също беше нетърпелив и се хилеше, за да им подражава.

Накрая Тейсие не издържа:

— Е, добре? Ла Фарг?

Тези думи накараха Балардийо да се осъзнае. Той примигна и обяви:

— Капитанът иска да се срещне с вас.

— Днес ли?

— Да.

Макар непредвидените събития да не му бяха по вкуса, Тейсие беше любезен младеж.

— Чудесно… Ами… В такъв случай, кажете му, че ще го приема в колкото часа му е удобно.

— Не, господине. Трябва да дойдете с мен. Капитанът ви очаква.

— Сега ли?

— Сега.

— Аз рядко излизам.

— Яздите ли кон?

— Много неумело.

— Толкова по-зле.