Алхимикът от Сенките [bg]

Кралят и дворът пристигнаха в Дампиер следобед.

Луи XIII и благородниците от свитата му яздеха начело с цялото си великолепие, а веднага зад тях се носеше отряд мускетари. Следваше ги позлатената карета на краля, теглена от шест съвършени коня. После идваше ред на каретата на кралицата, пред скъпите возила на придворните, наредени по ранг и по почести. Кавалери на малки групи препускаха в края на колоната; други се бяха приближили до вратите на колите, за да разговарят с благородните дами в тях; най-поривистите импровизираха пируети и подскоци, за да се харесат на тези, които ги наблюдаваха и се подсмихваха с блеснали очи зад красивите ветрила.

Далеч пред кервана с багажа, кортежът на каретите беше невероятно красив, весел и грееше под слънцето въпреки вдигащата се пушилка. Той привличаше много зрители, които се събираха в началото на селата и край пътищата. Когато приближи до Дампиер, вестители смушкаха хълбоците на конете си и побързаха да съобщят за пристигането на краля. Необходима по протокол, но ненужна мярка. Бягайки колкото им стигат силите, останали без дъх, няколко мъже вече бяха преминали през полята, за да подготвят замъка и да предизвикат силна възбуда у онези, които продължаваха да изкусуряват платформата, да боядисват стоборите или да косят моравите. „Кралят! Кралят!“ От кухните до градините, като се мине дори през таванските помещения, навсякъде цареше суматоха и последният удар с чук прозвуча малко преди да засвирят тромпетите.

Обаче всичко беше готово, когато Негово Величество премина през портите на Дампиер.

Лепра се възползва от случващото се, за да се измъкне. От сутринта Ровен не го изпускаше от око нито за секунда. Той не вървеше по петите му, но винаги се оказваше част от декора, където и да отидеше Лепра, каквото и да стореше. Мускетарят нямаше друг изход, освен да се опита да му се изплъзне, без да се отказва да изпълнява задачите, възложени му от учудващо отчуждения Мирбо. Тази студенина го озадачи, но нямаше време да си измъчва мозъка и да разнищва положението. В крайна сметка, вероятно Мирбо си имаше своите грижи. Лепра мислеше само за мисията си, за опасността, която представлява Ровен, за подземната зала за молитви и възможния заговор срещу краля. И когато дори за миг забравяше всичко това, рансата — знаеше, че тя изведнъж е навлязла в по-тежка фаза — не му даваше мира.