Алхимикът от Сенките [bg]

— Какво е това? — попита той и с пръст посочи мястото.

— Островът на Дампиер. Той всъщност не е истински остров, тъй като път, който не се вижда оттук, го свързва с брега. Херцогът изгражда там павилиони.

Следователно въпросните руини бяха всъщност строящите се здания.

— Според легендата — продължи Мирбо — знатен благородник, който живял по времето на Карл Велики, обитавал черна кула на този остров. Той извършвал нечестиви ритуали и тероризирал целия край, затова юначни рицари дошли да го предизвикат и да се сражават с него. За тяхно нещастие, благородникът бил не само жесток магьосник, но и дракон… В Дампиер има гоблен, който представя героичното сражение на рицарите срещу чудовището.

— Победили ли са дракона?

— Случвало ли се е рицарите да губят битки в приказките?

— А кулата? Май от нея нищо не е останало.

— Да, защото била разрушена и нейните камъни, които се смятали за прокълнати, били хвърлени в езерото, за да не се използват никога повече.

— Легендите винаги имат отговори за всичко.

— Говори се, че именно от тези прокълнати камъни идва наименованието на Дампиер, но аз не разбирам латински…

Мускетарят пък поназнайваше латинския език, на който четяха меси в църквите. Той се намръщи и двамата мъже отново замълчаха.

— Стига сме безделничили — изведнъж се сепна Мирбо. — Елате, трябва да отидем в замъка „Мовиер“ и да се убедим, че всичко е готово за посрещането на свитата на господин Дьо Шатоньоф.

— Няма ли да спим в Дампиер?

— В двореца ли? — развесели се благородникът. — Вероятно тази нощ и това е възможно. Но утре там, в сервизните помещения, ще се настанят маркизи, в таванските стаи — графини, а по сламениците — барони. Къде мислите, че биха могли да ни сложат? Не, повярвайте ми, много по-добре ще ни е в Мовиер. Впрочем, намира се съвсем близо.

Лепра с неохота откъсна очи от езерото и от острова. Последва Мирбо, който енергично се отдалечаваше, и чу някаква мелодия, изсвирена на дръмбой.

Спря, обърна се и видя Ровен, който се криеше в сенките.

Лепра научи от Мирбо, че наемникът успял да избяга, но не беше го виждал от нощта, в която Рошфор им устрои засада. От колко време той стоеше така и ги шпионираше? И защо беше решил да се покаже, освен за да предупреди Лепра, че неизменно го държи под око?

Без да престава да свири и без да сваля поглед от Лепра, Ровен леко го поздрави с кимане на глава.