Директивата [bg]

— Искаш тя да умре? — извика Блум.

— Чета мислите ти. Всичко ми е ясно.

Тя спусна предавателя.

— Добре. Ще приема това като потвърждение за онзи, за когото работите — отвърнах, а после се обърнах към Ани и изкрещях: — Ани, бягай! Той има пистолет!

Пристъпих към Блум и стиснах пистолета с две ръце.

— Остави жената — каза Блум на Линч по предавателя. — Ела тук.

Сега когато беше изгубила коза си срещу мен, не беше особено развълнувана от безизходното положение.

Линч хукна към нас.

— Хей! Ти счупи… — извика Ани след него и бавно го последва с колата. — Какво правиш насред пътя? Добре ли си?

Тя се приближи, видя, че с Блум стоим един срещу друг, и слезе от колата си.

— Майк? Какво става тук, по дяволите? Това пистолет ли е?

— Бягай! — извиках.

Ани спря и после скочи в колата си. Линч се поколеба, когато тя запали мотора, без да е сигурен дали да прикрие Блум, или да озапти Ани. Пристъпих към него и насочих пистолета си към главата му.

— Ти искаш мен — казах.

Той се обърна към мен. Това даде възможност на Ани да включи на скорост, да настъпи газта и да направи обратен завой. Колелата се завъртяха в пръстта покрай шосето и разпръснаха чакъл към нас. Тя изправи волана и двигателят изрева, когато колата се стрелна напред.

Линч и Блум се бяха прицелили в мен. Новото съотношение на силите не ми хареса.

— А сега хвърли пистолета, Майк. Ще бъде много неприятно, ако те убием на пътя. Бъди послушен и ние ще улесним нещата за теб.

Видях, че Ани се скри зад завоя. Разбира се, че исках тя да се махне оттам. С удоволствие предадох себе си, за да спася нея. Но можеше да се възползвам от половин секунда колебание, някой замислен поглед и може би едно „Няма да те забравя“, преди Ани да ме остави с убийците, нещичко в името на доброто старо време.

— Добре — отговорих, дръпнах пръста си от спусъка, хванах пистолета за дулото с лявата си ръка и вдигнах ръце.

— Хвърли го на земята — заповяда Блум. — И после отстъпи встрани.

Подчиних се.

— Сложи ръце на главата си — добави. — Насам.

Те ме поведоха обратно по пътя. Линч вървеше близо до мен, а Блум ме държеше на прицел от разстояние. Видях джипа й, паркиран в гората, скрит на отсрещната страна на пътя.

— Жалко, Майк. Тази игра на котка и мишка наистина беше започнала да ми харесва…

Доволният й тон, към който тя се стремеше, загуби част от силата си, когато краят на забележката й беше заглушен от звука на двигател, работещ на пълни обороти. Солиден, 3,5 литра, шестцилиндров, V-образен, който поддържах в добро състояние. Ани беше с „Хонда Акорд“ с шестстепенна механична скоростна кутия. Обичаше да шофира. Колата нямаше кой знае какъв вид, но ревеше като реактивен самолет, докато се носеше към нас.

Предстоящият сблъсък отвлече вниманието на Блум и Линч. Имах време да направя две огромни крачки край пътя.

Те можеха да я застрелят, но така нямаше да им остане време да се дръпнат от пътя й, затова се хвърлиха в буренясалата канавка. Аз залегнах на асфалта откъм страната на шофьора.