Боен ястреб [bg]

Роторите сега звучаха малко по-тихо. Макар и да не виждаше хеликоптера, Тъкър познаваше тези машини достатъчно добре, за да прецени по звука, че хеликоптерът вече е някъде над залива. Обърна се натам. В същия момент прожекторът на хеликоптера освети брега. Екипажът вероятно оглеждаше останките на моторницата и търсеше оцелели. Съвсем скоро щяха да забележат следите, водещи от водата към джунглата.

Сякаш прочел мисълта му, лъчът на прожектора се плъзна настрани, към мястото, на което бяха влезли в храсталаците.

Хеликоптерът намали обороти — канеше се да кацне. След малко от него щяха да слязат хора, за да ги търсят. Тъкър не се съмняваше, че Лион ще е с тях. При срещата в хотела му бе направил впечатление на човек, който обича сам да контролира всичко.

Погледна Джейн. Самата тя беше участвала в достатъчно сражения, за да си даде сметка какво се случва.

— Не бива да оставаме тук — каза тя.

Той кимна.

Къде да отидат обаче?

Помогна ѝ да стане. Опита да си припомни релефа на острова. Най-високите и най-обрасли с гъста джунгла места бяха в североизточната част на острова, така че се отправиха натам.

Тръгнаха, а хеликоптерът кацна, двигателят спря и съвсем ясно се чу глас. Френският акцент не можеше да се сгреши.

— Три екипа… натам… тръгнете на север…

Дори и екипите да бяха от по двама всеки, това означаваше поне шестима. При такова лошо съотношение Тъкър и Джейн имаха нужда от някакво предимство — и имаше само един начин да получат такова.

Ужасът го накара да изтръпне. Той спря и помогна на Джейн да се облегне на едно дърво. После клекна пред Каин и се вгледа в доверчивите му очи. Беше нужно усилие на волята, за да посочи на запад, настрани от пътя им.

Последва низ от команди: „Крий се и търси. Вдигай шум. Измъквай се и бягай. Нападай тихо. Браво“.

Макар че една по една тези команди не бяха особено сложни, много малко кучета можеха да ги изпълняват в съвкупност, като план за действие. Тъкър нареждаше на Каин да си играе на котка и мишка с врага, както край постройките в Редстоун. Сега обаче искаше и умишлено да вдига шум, за да примами хората на Лион далеч от тях, да рискува живота си заради тях двамата.

Наведе се, опря лице в муцуната на кучето, целуна го. С огромно чувство за вина, което разяждаше сърцето му, прошепна:

— Върви!

Каин следва лютивата миризма на изгоряла смазка, просмукала се в нощния въздух в гората. И други миризми изпълват неговия свят на това странно ново място — на гнило от листата под лапите му, докато тича, на плесен от падналия ствол, който прескача, киселата миризма на курешки под ей онова гнездо.

И всичко е пропито със солената миризма на морето.

Дори собствената му козина се е втвърдила след краткото плуване.

Но остава съсредоточен.

Наближава брега и долавя позната миризма, която също се носи на талази откъм морето — на пот, на цигари, на непрани дрехи, пропити с телесни миризми. Подчинява се на първата от командите — „крий се и търси“, — обикаля около хаоса от миризми. Забелязва позициите на обектите, чува пукащите клонки, смачканите храсти, скъсаните от тръните дрехи. След това се насочва в посоката, която му е посочил партньорът му, далеч от посоката, в която той води жената.