Боен ястреб [bg]

Джейн седна на мястото, освободено от Каин, отчопли парче люпеща се боя от борда край себе си и поклати глава.

— Трябваше ли да наемеш най-лошата лодка на пристанището?

Тъкър сви рамене.

Лодката, шестметрова моторница, беше поне на петдесет години. Дървеният ѝ корпус беше покрит с много пластове белеща се боя. Виниловите седалки и пластмасовото табло като че ли се държаха на тел и лепенки. В плексигласовото защитно стъкло отпред имаше дупка от куршум, точно срещу мястото на капитана.

Наеха лодката в малко село до Порт ъф Спейн. Собственикът, казваше се Петри, само сви рамене, когато Тъкър попита за състоянието на лодката.

— Човек — отговори, — вземаш — не вземаш. На мен все едно.

Тъй като нямаше кой знае какъв избор, Тъкър предпочете вземаш.

Джейн извади бинокъла си и го насочи към тъмнината.

— Е, поне ни докара където трябва — каза след малко.

Бе им отнело половин час с умерена скорост, за да прекосят двайсетината километра море, които отделяха Тринидад от малкия остров до брега на Венесуела. Водите се наричаха Bocas del Dragón — Устата на дракона. Също като дупката от куршум в плексигласа, името не вещаеше нищо добро.

Джейн подаде бинокъла на Тъкър. Той огледа морето и видя тъмен силует, малко късче земя, на около километър пред носа. Крива бяла линия бележеше мястото, където вълните се разбиваха в сушата, която като че ли представляваше непрекъсната стена от петметрови скали.

— Не е кой знае какво — отбеляза Джейн.

— Може да е малък, но е достатъчен да скрие малка ескадрила дронове.