Боен ястреб [bg]

Тъкър я посочи на Каин и изкомандва:

— Скрий се!

Мокрото куче се спусна към дърветата, Тъкър и Джейн забързаха след него.

След като навлязоха на безопасно разстояние в джунглата, Тъкър даде знак да залегнат. Припълзя до Каин и му посочи края на дърветата. Искаше да използва камерата за нощно виждане в екипировката на кучето, за да огледа залива.

Щом четирикракият му партньор зае позиция, Тъкър се обърна към Джейн, която дишаше тежко до него. Струйка кръв се стичаше по дясната страна на лицето ѝ. Досега не беше забелязал, заради морската вода.

— Ранена си — отбеляза той.

Джейн докосна раната.

— Щипе. Ударих си главата в ръба на лодката, когато скачах.

Все пак имаше късмет, че не бе попаднала на витлото.

Тъкър рискува да извади фенерчето си. Засенчи лъча и огледа раната, после зениците на Джейн. Едната като че ли реагираше по-бавно.

Изгаси фенерчето.

— Вие ли ти се свят?

— Не мога да кажа, че се чувствам великолепно — отговори тя. Опитваше да го превърне в шега.

— Може би имаш сътресение.

— По-добре това — каза Джейн, — отколкото да се нося по корем в Карибско море.

„Да се надяваме, че няма да се стигне до подобен изход“.

Наведе се над сателитния телефон и изведе на дисплея камерата на Каин. Джейн се приближи, за да вижда. Рамо до рамо двамата проследиха как кучето се снишава в края на дърветата. Появи се извивката на пясъка. На няколко метра навътре във водата се мярнаха останките на лодката. При сблъсъка с пясъка почти се бе разпаднала. Наоколо се поклащаха останки.

— Няма да си получиш депозита за лодката — каза Джейн.

Поне опитваше да се шегува.

— Сега какво? — попита го след малко.

Тъкър изчака цяла минута, но не видя и следа от Палач. Напрягаше слух, за да долови характерния звук, но чуваше само плисъка на вълните.

— Отишъл ли си е? — попита Джейн.

— Може да обикаля и да оглежда. — Обаче имаше и друга, по-тревожна възможност. — А може да е завършил мисията си.

Джейн го погледна и сбърчи чело.

Тъкър обясни:

— Първата му цел е била вероятно да ни убие, а ако не успее, да ни принуди да слезем на брега и да потопи лодката, за да няма с какво да се приберем.

Дронът бе продължил да стреля по лодката, вероятно за да е напълно сигурно, че няма да може да плава повече.

— Ако си прав — каза Джейн, — значи хората на Лион са наблизо и ни подготвят дружеско посрещане.

— Което пък значи, че трябва да действаме. Може и да не знаят точно в кой залив сме, но при всички случаи вече приближават.

В слушалката му прозвуча ръмжене. Острите сетива на Каин явно бяха доловили нещо. Тъкър се досещаше какво може да означава това.

— Ще имаме компания — предупреди той Джейн, после подаде тиха команда на Каин по микрофона да се върне при тях.

Помогна на Джейн да стане, но когато се изправи, тя се олюля и се наложи да я улови за ръката, за да не падне.

— О, боже… — изпъшка тя, после се наведе и повърна. — Извинявай.

— Поне не повърна върху краката ми — подхвърли той, но не му беше до шеги и си пролича.