![Екстази (Три розови рейв романа) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/1/1/ekstazi-tri-rozovi-rejv-romana-bg-download.jpg)
Екстази (Три розови рейв романа) [bg]
- Автор: Уэлш Ирвин
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: „КРОТАЛ“
- Переводчик: Веселин Иванчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Екстази (Три розови рейв романа) [bg]». Краткое содержание книги:
Уелш е безспорният лидер на новата вълна в британската литература. „Обзървър“
Светът на Уелш е груб, долнопробен и брутален, но също брилянтен, забавен и пропит от своеобразен пънк морал. „Сънди Експрес“
Жаргонният стил и необузданата любов са по-впечатляващи от всякога. „Арена“
Трите истории „Sex’n Drugs’n’Dance Music“ ще донесат върховно удоволствие на тълпите почитатели на шотландския автор. „Веню“
Човек може да се наслади на толкова много, дори отблъскващите фантазии непреодолимо привличат… Талантът на Уелш е извън всякакво съмнение. „Емпайър“
Уелш е най-атрактивният прозаик на нашето поколение. „Керанг“
Гарантира трескава възбуда… Уелш доказва талант да борави с теми, които другите отбягват и демонстрира ловък, вулгарен и забавен стил. „Космополитън“
— Може би си прав — казвам. — Искаш ли да изпържа малко яйца?
29. Хедър
Проблемът с Лойд беше, че никога не се виждахме през седмицата. Това започна да ме дразни. През уикендите беше прекрасно, бяхме на екстази и правехме много любов. Ставаше голям купон. Но той изглежда отбягваше да се виждаме през седмицата. Един ден поставих ребром въпроса. Отидох у тях, без да се обадя предварително.
Когато влязох, вътре беше една вонлива дупка. По-зле и от най-лошите времена в квартирата на Мари.
— Просто през седмицата е съвсем различно, Хедър. Познавам себе си. Тогава не ставам за компания — опита се да ми обяснява той. Изглеждаше ужасяващо — изтощен, напрегнат, с черни кръгове под очите.
— Ясно — казах. — Излизаш ми с тези номера, че си влюбен в мен, но искаш да сме заедно, само когато се чувстваш добре, т.е. през уикенда. Велико.
— Не е така.
— Така е — чух се да повишавам глас. — По цели дни се затваряш тук, депресиран и отегчен. Правим любов само през уикенда, когато сме се надрусали с екстази. Ти си фалшиво копеле Лойд, емоционално и сексуално. Не се захващай с нещо, което не можеш да си позволиш в емоционален план. Не заявявай чувства, които са ти недостъпни без дрога!
Усещам се виновна, че го нападам по такъв начин, защото му личи как ужасно се измъчва. Но съм бясна. Не мога да се спра. Искам връзката ни да продължи нанякъде. Искам да бъда повече с него. Нуждая се от това.
— Нищо не е фалшиво. Когато съм на екстази ставам такъв, какъвто бих искал да бъда. Тогава сякаш нищо не ми тежи, пада някакъв товар, всичко онова, с което светът тъпче шибаните ни глави изчезва. Когато съм на екстази, точно тогава ставам наистина аз.
— Тогава какво си в момента?
— Сега съм просто емоционална отрепка, отпадъчен продукт на един лайнян свят, който шепа кретени са направили за себе си, при това на наш гръб. Най-тъжното е, че те не могат да му се зарадват.
— А ти радваш ли му се?
— Може би не точно сега, но все пак имам своите моменти, за разлика от ония копелета…
— Да, през уикендите.
— Точно така! Искам ги тези моменти! Защо да не мога да ги имам?
— Трябва да ги имаш. Аз искам да ти ги дам! Имам нужда от това и ти да ми ги дадеш! Виж, известно време не ми се обаждай. Ти не можеш без наркотици, Лойд. Ако поискаш да ме видиш, направи го без дрога.
Той изглеждаше напълно разбит, но сигурно не чак толкова, колкото бях аз, когато си стигнах вкъщи. Не преставах да чакам телефона да иззвъни и подскачах като луда всеки път, когато чуех звъненето му.
Той така и не се обади, аз също не събрах смелост да му звънна. Нито тогава, нито по-късно, нито след купона, особено след онези приказки.
Мари, аз и Джейн бяхме заедно на купона и кръвта ми изстина, като чух някакви момчета да обсъждат какво бил направил и с кого, един пич на име Лойд от Лий.
Просто не можах да му звънна.
Епилог
Вилнеех бясно в „Пюър“, бях се развихрила като обезумяла. Уедърол от Лондон бе преминал плавно от „амбиент“ към по̀ хард техно-данс, пуснаха лазерите и всички напълно издивяха. През джунглата от тела, звуци и светлини го видях да се върти и подскача под туптенето на ритъма, той също ме забеляза и се приближи. Беше с онова яке. Онова, с което бе облечен, когато се срещнахме. Онова, с което ме наметна първата нощ.
— Какво искаш? — провикнах се аз, без да спирам и за секунда.
— Искам теб — отвърна той. — Обичам те — изкрещя той в ухото.
Лесно е да се каже, когато си на екстази. Но, въпреки това ми влезе под кожата. Опитах да не се издам, че съм развълнувана и че той ми се струва повече от чудесен. Бяха изминали три седмици.
— Хубаво, но ми го кажи в понеделник сутринта — усмихнах се аз. Не беше лесно, защото екстазито ме беше хванало и чувствата ми преливаха. Никога обаче не смятах отново да допусна някое копеле да ме прекара. Никога. Шумът проникваше в мен. До преди малко го усещах като нещо чудесно, но отровният отпечатък, който оставиха в главата ми тези прости думи, го превърна в пронизително стържене и скърцане.
— Ще се обадя — извика той с усмивка.
— Ще го повярвам като стане — отвърнах. За какъв се мислеше тоя?
— Вярвай ми — натърти той.
О, Батман, о, мой черен рицарю, не мога да събера главата си.