Екстази (Три розови рейв романа) [bg]

След малко се появи самият Уудси с местния пастор.

— Това е Негово Преосвещенство Брайън Маккарти, който отговаря за черквата в Ийст Пилтън. Той подкрепя събирането — каза Уудси. Оня бастун, с якичка като кучешки нашийник, цъфна в широка усмивка. Запитах се дали не е друснал едно хапче преди това.

Не трябваше да чакам дълго, за да разбера истината.

— Имам малко жестоки хапчета екстази — подаде му едно Уудси и го прикани, — хайде, глътни едно.

— Боя се, че не вземам… наркотици… — каза клетия свещеник с ужасен поглед.

— Глътни го, човече, глътни го и ще откриеш Господ — продължава атаката си Уудси.

— Мистър Уудс, не мога да допусна в епархията ми да се вземат наркотици…

— Да бе, ами къде са богомолците ти, а? — изръмжа Уудси. — Църквата ти хич не беше претъпкана, когато бях тук миналата неделя. А моята се пръскаше от народ!

Разни хлапета, майки и съвсем невръстни дечица започнаха да влизат.

— Кога започва рейва? — попита една от жените.

— След съвсем мъничко — отговори й Амбър.

— Чудесно е, че са се сетили да направят това за децата — включва се друга майка.

Нещастното копеле свещеникът тръгна да си ходи, придружен от виковете на Уудси:

— Мазен лицемер! В теб няма нищо духовно! Няма какво да ми се обясняваш! Сатанинско изчадие в расо! Няма друга църква, освен храма на личността! Няма друг посредник между Бога и човека, освен МДМА! Смешен позьор!

— Стига, Уудси — казах аз. — Хайде да започваме.

Тълпата забеляза как смутеният свещеник се отдалечава.

Започваха да се трупат доста млади пичове.

— Тия деца май трябва да са на училище по това време — изкоментира Амбър.

Когато влязох, две яки копелета бяха измъкнали точно по средата на дансинга маса за тенис и здраво забиваха. Уудси побесня като ги забеляза.

— Ей! Ние сме запазили мястото за сега — тросна се той.

— А искаш ли да ти пръсна черепа, а копеле? Тук не играете никакви! — изръмжа едната откачалка.

— Пичът е прав. Уудси, тук не ти е бащиния — намесих се аз. — Има достатъчно място за всички ни. Нали нямате нищо против да пуснем музика и да се пораздвижим, а момчета? — насочих въпроса си към по-якия от тях.

— Правете квото искате — отговори предполагаемият по-як.

Застанах зад апаратурата и почнах да пускам разни звуци. В началото изобщо не миксирах, просто ей така бичех някакви ефекти, но след това се развихрих и направих едно-друго. Това, което правех, беше голям боклук, но толкова се кефех, че и хората се увлякоха. Майките и децата подскачаха, хлапетата започнаха да денсят едно с друго, чак двете яки копелета спряха да играят тенис и се включиха. Екстазито на Уудси се похарчи всичкото и Амбър дори успя да пробута няколко от моите хапчета. Самият аз се нагълтах и мушнах малкото кристален метедрин, които си носех. За около час вече нямаше никакво място вътре. Не успях да забележа кога е влязла полиция, но един от шапкарите дръпна шалтера, преди клетият Уудси да успее да направи каквото и да било.