Не казвай сбогом [bg]

Върнах се в Картидж преди вечеря. Беше странно, след като Танър извади Анди от картинката — след като стана ясно, че тя не може да остане — колко бързо приех този факт, колко малко тъгувах за нея. Бързо осъществих прехода от влюбен в Анди към невлюбен в Анди. Все едно минаваш през някаква врата. Връзката ни тутакси премина в тоналност сепия — превърна се в минало. Колко странно, че бях разрушил брака си заради едно момиче, с което нямах нищо общо, освен че и двамата обичахме да се посмеем и да пийнем студена бира след секс.

Разбира се, че бързо ще сложиш край, би казала Го. Нали стана трудно.

Обаче имаше и друга причина: Ейми заемаше огромно място в съзнанието ми. Нямаше я, но въпреки това присъстваше в мислите ми повече от всеки друг. Бях се влюбил в Ейми, защото с нея бях най-съвършеният Ник. Любовта към нея ме превръщаше в свръхчовек, караше ме да се чувствам жив. Дори когато беше най-непринудена, с Ейми беше трудно, понеже мозъкът й постоянно работеше, работеше, работеше — трябваше да се напрягам, за да бъда в крак с нея. По цял час съчинявах най-обикновен имейл до нея, заех се да изучавам тайно разни неща, за да задържа интереса й: поетите от Езерната школа, Кодекса на дуелите, Френската революция. Съзнанието й беше едновременно широко и дълбоко, а с нея самият аз станах по-умен. И по-грижовен, по-активен, по-жив и по-наелектризиран, понеже с Ейми любовта е като пиянство, като алкохол или порно — за да постигаш същия ефект, трябва да влагаш все повече и повече.

Ейми ме накара да повярвам, че съм изключителен, че съм на нейното ниво, и точно това ни създаде, но и ни съсипа. Защото аз не можех да се справям с изискванията за величие. Закопнях за непосредственост и простота и се намразих за това, а и тутакси осъзнах, че наказвам нея за това. Превърнах я в раздразнителното и крехко същество, което стана. Преструвах се на един, а се оказах съвсем друг. Още по-лошо, убедих сам себе си, че трагедията ни е предизвикана от нея. Години наред се бях превръщал в онова, което можех да се закълна, че представлява сега самата тя: кълбо от основателна омраза.