![Не казвай сбогом [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/6/2/5/6/ne-kazvaj-sbogom-bg-download.jpg)
Не казвай сбогом [bg]
- Автор: Флин Джилиан
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 978-954-398-233-4
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Не казвай сбогом [bg]». Краткое содержание книги:
Когато напускахме Мисури, бях ядосан, срамувах се от спомена за себе си — от дезертиралия обеднял и наведен скапаняк, в който се бях превърнал. Не бях романтичен, не бях дори мил.
— Освен това ще ми трябва списък на хора, които биха могли да наранят Ейми, които може да й имат зъб.
— Трябва да ви кажа, че тя явно е опитала да си купи оръжие през седмиците преди да изчезне.
— Ченгетата знаят ли?
— Да.
— Вие знаехте ли?
— Не, докато не ми каза типът, от когото тя се е опитала да го купи.
Танър Болт размисли точно две секунди.
— Обзалагам се, че според тяхната теория тя е искала оръжието, за да се предпази от вас — каза. — Била е откъсната от света и уплашена, не се е чувствала сигурна. Искала е да ви вярва, но е усещала, че нещо не е наред… Затова е трябвало да има пистолет, за всеки случай, ако страхът й се окаже основателен.
— Боже, бива си ви!
— Баща ми беше ченге — обясни ми той. — Но идеята с пистолета ми харесва — сега трябва само още някой освен вас да потвърди историята. Нищо не би било прекомерно. Дори ако непрекъснато се е карала с някой съсед заради лаещото му куче, ако е била принудена да отблъсква някой флиртаджия, каквото и да се сетите, казвайте. Споменахте за двама — Хилари Ханди и Деси Колингс — но те имат алиби. Идеята е такава обаче. Какво знаете за Боби О’Хара?
— Точно така! Знам, че той няколко пъти се обади на горещата телефонна линия.
— Бил е обвинен, че е изнасилил Ейми по време на среща през 2007 година.
Усетих се, че зяпвам, но не казах нищо.
— Била е неангажираща среща. Имали уговорка за вечеря в дома му, положението излязло от контрол и той я изнасилил — така е според полицейския доклад.
— Кога през 2007 година?
— През май.
Било е през осемте месеца, когато бях изгубил Ейми — времето между запознанството ни в Ню Йорк и когато я намерих отново на Седмо авеню.
Танър пристегна вратовръзката си, завъртя инкрустираната си с диаманти брачна халка и ме изгледа преценяващо.
— Тя не ви е казала.
— Не съм чувал нищичко за това — отговорих. — От никого. Най-малко от Ейми.
— Ще се чудите колко много жени смятат това за позорно. Срамуват се.
— Не мога да повярвам, че…
— Старая се да не се явявам на среща без нова информация за клиента си — каза той. — Искам да ви покажа колко сериозно гледам на случая ви. И колко много се нуждаете от мен.
— Този тип може ли да бъде заподозрян?
— Разбира се, защо не — отговори Танър твърде оживено. — В миналото му, свързано със съпругата ви, има насилие.
— Лежал ли е в затвора?
— Тя свалила обвиненията. Допускам, че не е искала да свидетелства. Ако решите двамата с вас да работим заедно, ще поръчам да го проверят. А междувременно помислете за някого, който се интересува от жена ви. По-добре, ако е човек от Картидж обаче. По-достоверно е. А сега…
Танър кръстоса крака и показа долните си зъби — някак сгъчкани и на петна в сравнение с безукорните му като варосана ограда горни зъби. Захапа горната устна с кривите си зъби.
— Сега идва трудната част, Ник. Искам да бъдете напълно откровен с мен, иначе няма да се получи. Разкажете ми всичко за брака си, дори най-лошото. Защото, ако знам кое е най-лошото, ще мога да планирам. Но ако ме учудят с нещо, ще бъдем прецакани. А ако ние сме прецакани, вие ще бъдете прецакан. Понеже ще се наложи аз да отлетя със своя частен „Гълфстрийм“.
Поех си дъх. Погледнах го в очите.
— Изневерих на Ейми. Още й изневерявам.