![Отворени рани [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/6/2/5/5/otvoreni-rani-bg-download.jpg)
Отворени рани [bg]
- Автор: Флин Джилиан
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 978-954-389-473-4
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Отворени рани [bg]». Краткое содержание книги:
— С Камий ще пийнем по едно питие в моята стая — каза на другите, като оправяше косата си пред огледалото на бюфета.
Вече се беше облякла за случая, дадох си сметка аз — с нощница. Точно както едно време като малка, когато ме повикаше при себе си, тръгнах послушно след нея.
После влязох в стаята й — мястото, където винаги съм искала да бъда. Масивното легло, натрупаните върху него като пиявици възглавници. Огромното огледало, вградено в стената. И знаменитият под от слонова кост, който караше всичко да блести като снежен, осветен от луната пейзаж. Тя хвърли възглавниците на пода, дръпна завивките и ми даде знак да седна на леглото. Настани се до мен. Всички онези месеци след смъртта на Мериан, когато Адора стоеше в стаята си и не ме пускаше вътре, не смеех дори да си мечтая да седя така сгушена на леглото до майка си. Сега се случваше, с повече от петнайсет години закъснение.
Тя прокара пръсти през косата ми и ми подаде чашата. Подуших питието: миришеше на печени ябълки. Стиснах чашата, но не отпих.
— Когато бях малка, майка ми ме заведе в Северната гора и ме остави там — заговори Адора. — Не изглеждаше ядосана или разстроена. Изглеждаше безразлична. Почти отегчена. Не ми обясни защо. Нито дума. Каза ми само да се качвам в колата. Бях боса. Когато стигнахме, ме хвана заръката и много спокойно ме поведе по пътеката, после ме заведе встрани, пусна ръката ми и каза да не вървя след нея. Бях на осем, още съвсем малка. Когато стигнах вкъщи, краката ми бяха целите надрани, а тя само ме погледна над вестника, който четеше, после стана и се прибра в стаята си. В тази стая.
— Защо ми казваш това?
— Когато едно дете разбере още от толкова малко, че майка му не го обича, се случват лоши неща.
— Повярвай ми, много добре знам какво е — отговорих. Ръцете й още бяха в косата ми, пръстите на едната галеха голото място на скалпа ми.
— Исках да те обичам, Камий. Но ти беше толкова трудно дете. Мериан, с нея бе толкова лесно.
— Стига толкова, мамо.
— He. He стига. Остави ме да се погрижа за теб, Камий. Поне веднъж покажи, че имаш нужда от мен.
„Хайде най-сетне всичко да свършва. Искам да свърши“ — помислих си..
— Добре, хайде. — Изпих питието на една глътка, изблъсках ръцете й и се опитах да си придам твърд глас. — Винаги съм имала нужда от теб, мамо. Истинска нужда. Не създадена от теб, която можеш да включваш и изключваш, когато поискаш. И никога няма да ти простя за Мериан. Тя беше едно невинно дете.
— Тя винаги ще остане моето дете — отговори майка ми.
16
Заспах на изключен вентилатор и когато се събудих, чаршафите бяха полепнали по тялото ми. Мокри с моята пот и урина. Зъбите ми тракаха и главата ми пулсираше. Грабнах кошчето, оставено до леглото ми, и повърнах. Гореща течност с няколко зърна царевица, плуващи на повърхността.
Майка ми влезе, преди да успея пак да легна. Представих си как е седяла на стола в коридора, до снимката на Мериан, и е чакала да започна да повръщам.
— Ела, миличка. Една гореща вана ще ти се отрази добре.
Съблече горнището ми през главата, смъкна панталона на пижамата. За секунда яснота видях как оглежда врата ми, гърдите ми, хълбоците, краката.
Когато с помощта на майка ми влязох във ваната, пак повърнах. Още гореща течност върху тялото ми и по порцелана. Адора дръпна една кърпа от закачалката, намокри я със спирт и ме избърса внимателно, сякаш миеше прозорци. Започна да полива главата ми с чаши студена вода, за да свали температурата. Даде ми да изпия още две хапчета и чаша мляко с небесносин цвят. Изгълтах ги със същата ожесточеност, с която се отдавах на двудневните си пиянства. „Още не съм победена. Какво друго имаш да предложиш?“ Исках да изпитам най-лошото. Дължах го на Мериан.
Повръщане във ваната, изпразване на ваната, напълване, изпразване. Торбички с лед на раменете ми, между краката ми. Грейки с гореща вода на челото ми, на коленете ми. Пинсети в раната на глезена ми, почистване със спирт. Водата ставаше розова. Изчезни, изчезни, изчезни умоляваше от врата ми.
Клепачите на Адора бяха оскубани до голо, лявото й око ронеше едри сълзи, езикът й постоянно навлажняваше горната й устна. Последната ми мисъл, преди да изгубя съзнание: „Тя се грижи за мен. Майка ми се поти, докато се грижи за мен. Поласкана съм. Никой друг не би направил това за мен. Мериан. Завиждам на Мериан.“
Събудих се от силни писъци. Още бях във ваната, наполовина пълна с хладка вода. Изнемощяла и изпускаща пара, успях да се изправя и да се увия с тънка памучна хавлия. Писъците на майка ми пронизваха ушите ми. Точно когато отворих вратата, Ричард нахълта.