Отворени рани [bg]

Тя ме изтощаваше. Ама беше изнервена и търсеше внимание — крачеше напред-назад като дива котка в клетка, засипваше ме с гневни въпроси (Защо всичко е толкова шумно тук? Как може да живеем в такъв малък апартамент? Не е ли опасно навън?) и искаше постоянно да я уверявам, че я обичам. Търсеше начин да изразходва излишната енергия, след като вече не боледуваше по няколко пъти на месец.

През август започна живо да се интересува от жените убийци. Лукреция Борджия, Лизи Бордън, една жена от Флорида, която удушила трите си дъщери в момент на нервна криза.

— Мисля, че те са специални — казваше предизвикателно.

Търсела начин да прости на майка си, успокои ме детският психолог. Ама издържа две посещения при специалистката, после буквално легна на пода и запищя сърцераздирателно, когато се опитах да я заведа за трети път. Иначе дълги часове се занимаваше с куклената къщичка на Адора. Това бил нейният начин да приеме ужасните неща, които са се случили там, обясни психоложката, когато й се обадих. В такъв случай би трябвало да разбие къщичката на парчета, контрирах аз. Ама ми удари плесница, когато донесох плат с грешния оттенък на синьо за леглото в репликата на стаята на майка й. Изхрачи се на пода, когато отказах да платя шейсет долара за диван играчка, направен от истински орех. Пробвах терапия с гушкане — нелеп метод, според който трябваше да прегръщам сестра си и да й повтарям „обичам те, обичам те, обичам те“, докато тя се мъчеше да се освободи. Четири пъти се отскубна от ръцете ми, нарече ме „кучка“ и затръшна вратата. На петия път и двете се разсмяхме.