Отворени рани [bg]

— Ами зъбите?

— Не е ли усмивката най-доброто оръжие на едно момиче? — попита Ричард. Най-сетне се обърна и ме погледна. — А в случая с тези две момичета, буквално оръжие. Когато ти ми разказа за ухапванията, всичко ми се изясни. Убиецът беше жена, която мрази проявлението на сила при другите жени, смята го за вулгарно. Опитала се е да се държи като майка на двете момиченца, да ги командва, да ги формира според собствените си представи. Те са я отхвърлили, съпротивлявали са се и това я е вбесило. Затова е трябвало да умрат. Удушаването е класически пример за доминиране. Бавно убиване. След като съставих този профил на убиеца в кабинета си, затворих очи и си представих лицето на майка ти. Внезапната агресия, близостта й с двете момиченца — и нямаше алиби за никоя от двете нощи. Предчувствието на Бевърли ван Лъм за Мериан още повече наклони везните. Въпреки че за да го докажем, ще трябва да ексхумираме Мериан. Следи от отравяне или нещо друго.

— Оставете я на мира.

— Не мога, Камий. Знаеш, че трябва. Ще се отнесем с най-голяма почит към останките й. — Постави ръка на бедрото ми. Не на ръката или рамото ми, а на бедрото ми.

— Джон изобщо бил ли е заподозрян? — Избутах ръката му.

— Името му се споменаваше през цялото време. На Викъри му стана фикс-идея. Когато разбра, че Натали е имала склонност към агресия, реши, че и Джон трябва да има. Освен това той не беше местен, а знаеш колко подозрителни са пришълците.

— Имаш ли реални доказателства, Ричард? За майка ми? Или всичко са само подозрения?

— Утре ще получим заповед за претърсване на къщата. Сигурно е запазила някъде зъбите. Казвам ти го като приятел. Защото те уважавам и ти имам доверие.

— Добре. — Падане светна на коляното ми. — Трябва да изведа Ама от там.

— Тази нощ нищо няма да се случи. Искам да се прибереш вкъщи и да се държиш, сякаш всичко е нормално. Колкото може по-естествено. Мога да взема показанията ти утре, ще бъдат от голяма полза за разследването.

— Тя може да ни направи нещо. На мен и на Ама. Дрогира ни, трови ни. Дава ни да пием някакви неща.

Пак ми се доповръща.

Ричард дръпна ръката си от бедрото ми.

— Камий, защо не каза досега? Можехме да те изследваме. Би било много полезно за случая. По дяволите!

— Благодаря за загрижеността, Ричард.

— Някой казвал ли ти е, че си прекалено чувствителна, Камий?

— Никога.