Идеалната съпруга

Болката и гневът втвърдиха сърцето й и вледениха думите й.

— Съжалявам, че намираш брака си с мен за отвратително бреме. Може би ще бъде по-добре да се върнем към първоначалното си споразумение. Брак по сметка, само за пред хората. За предпочитане… и за двама ни. — Тя се обърна и се отдалечи.

— Не съм казвал такова нещо. — Той повиши глас от раздразнение, но Сабрина не му обърна внимание. Никълъс остана загледан в нея докато тя се отдалечаваше с гордо вдигната глава към палатката си. Господи, тя беше способна да го вбеси. Той осъзнаваше, че гневът му към Сабрина вероятно беше неоснователен и дори може би преувеличен. Но той все още не беше забравил ужаса, който го беше обзел, когато се бе върнал в лагера и бе разбрал, че нея я няма. От друга страна, той може би беше сглупил, като бе предположил, че тя беше тръгнала сама да търси откраднатите коне. И все пак, ако имаше нещо, което той бе научил за жена си през последните няколко седмици, то беше, че тя беше ужасно независима и имаше склонността да поема нещата в свои ръце. Като се имаше предвид това, заключенията му изобщо не бяха лишени от основание.

Как я беше търпял първият й съпруг? При тази мисъл настроението му се помрачи. Сабрина и Станфорд бяха от един дол дренки. Онзи проклетник сигурно би се включил в тази глупава експедиция, без да се замисли нито за миг за опасностите, които я съпътстваха. Това вече нямаше значение; Станфорд бе мъртъв, а Сабрина бе негова жена.

Тя се скри в палатката си и гневът му отслабна. Дали животът му със Сабрина винаги щеше да бъде толкова неспокоен? Сигурно, когато се махнеха от проклетата пустиня и се завърнеха в Лондон, съществуването им щеше да бъде много по-спокойно. Внезапно на Никълъс му хрумна една мисъл — той вече не желаеше да има спокойна, уравновесена жена, с която да прекара остатъка от живота си. Почтената лейди Сабрина, която беше избрал за своя съпруга, може би щеше да го радва отначало, но той имаше чувството, че в крайна сметка скуката щеше да надделее. Сега той искаше много повече. Желаеше нея. Нейната страст, нейният смях, дори вбесяващото го независимо поведение, което беше толкова характерно за Сабрина. Животът с нея щеше да бъде всякакъв, но не и скучен.