Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Шпионские детективы » Ладията на Харон
Ладията на Харон - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ладията на Харон

Электронная книга - «Ладията на Харон». Краткое содержание книги:

Иван Кериков, бивш шеф на таен отдел в КГБ, контролиращ научни разработки, се съюзява с предател, арабски министър на петрола, за да саботира снабдяването с петрол на Съединените щати. Планът им е да извършат преврат в родината на министъра, да взривят петролопровода в Аляска и да предизвикат катастрофа с пълен догоре супертанкер в залива на Сан Франсиско.
Помага им Аги Джонсън, красивата дъщеря на петролен магнат, която издава тайните на компанията на екотерористите. Но Кериков не е включил в сметката геолога Филип Мърсър.
Мърсър познава всички подходящи хора на всички подходящи места… а може би по-скоро всички неподходящи хора на всички неподходящи места? Той няма намерение да позволи на Кериков да съсипе политиката, икономиката и околната среда на Съединените щати.
Може ли един човек да спре цяла армия?
Ако човекът е Филип Мърсър… отговорът е «Да»!
1 ... 94 95 96 97 98 99 100 101 102 ... 206
Перейти на страницу:

Той запали цигара и предложи на Мърсър, който отказа. Планините около залива приличаха на заспали животни под гъстия балдахин от борове и дъбове. Хребетите бяха настръхнали като козина на язовец. Въздухът беше резлив и чист, предизвика сълзи в очите на Мърсър и съживи съзнанието му.

«Надежда» се поклащаше леко пред патрулния катер. Празните стрели на крана на левия борд висяха над перилата на главната палуба като ръце на скелет, нетърпелив за прегръдка. Само от няколко илюминатора струеше светлина. Останалите представляваха тъмни петна на лимоненожълтия корпус. Корабът беше тих. На палубите нямаше никого толкова рано сутринта и от комина се виеше лек пушек. Над кърмата прелетяха няколко морски птици и грабнаха остатъците от храната, която през нощта готвачът бе хвърлил за тях.

— Случаят е безпрецедентен — отбеляза Филдинг. — Доколкото разбрах, вие сте подали информацията, нали?

Мърсър кимна. Все още не се беше разсънил достатъчно, за да говори. Вълнението на агентите не го бе заразило.

— Искам да чакате на борда на катера, докато ние претърсим «Надежда». Не очакваме неприятности, но ще бъде по-безопасно, ако останете тук. Вие сте наблюдател.

— Господин Филдинг, това не е атака. Операцията не се базира на неоспорими доказателства, а на предчувствия и догадки. Предлагам вие и хората ви да се успокоите. Активистите на кораба няма да окажат съпротива, освен да мърморят недоволно.

— Е, за всеки случай. — Филдинг смъкна ципа на якето си и разкопча предпазната каишка на кобура си. Големият колт беше готов, ако се наложеше бързо да бъде изваден и използван в престрелка.

— Може ли да предложа нещо? — Мърсър посочи доковете, които вече бяха на двеста метра от тях. — В града живеят три хиляди души. Повечето стават рано. Ако не смятате да се превръщате в публично зрелище, мисля, че ще бъде по-умно да се качим на «Надежда» от щирборда, далеч от любопитни очи. Снощи забелязах, че «Надежда» има две гумени лодки «Зодиак». Не ги видях на дока в града, нито са от тази страна на кораба. Предполагам, че са завързани за стълбата към борда от отсрещната страна.

Агент Филдинг гневно погледна Мърсър. От изражението му беше очевидно, че не е помислил за това и вероятно е очаквал да щурмува «Надежда» и да го превземе на абордаж. Той поклати глава, отмести поглед и отиде да каже на кормчията да заобиколи кораба и да се приближи откъм щирборда.

Патрулният катер описа широка дъга във водата, оставяйки диря от бяла пяна. Корпусът се наклони толкова рязко, че планширите се озоваха само на няколко сантиметра от вълните. Агентите видяха стълба, спусната до нивото на водата. Гумените лодки «Зодиак» бяха завързани за най-долното ниво. На главната палуба стоеше мъж, който наблюдаваше с бинокъл катера на бреговата охрана. В другата си ръка държеше пушка.

Филдинг и другите двама агенти видяха оръжието и реагираха светкавично, като насочиха карабините и извадиха пистолетите от кобурите си. Действията им бяха толкова бързи, че стреснаха Мърсър. Някой хвърли мегафон на Филдинг. Агентът го улови със свободната си ръка и го приближи до устата си.

— ФБР. Хвърли оръжието си и сложи ръце зад тила си. Не мърдай, иначе ще открием огън. — Усиленият от мегафона глас отекна над водата.

Инерцията приближи катера до «Надежда». Оръжията на агентите следяха мъжа на палубата с точността на зенитни оръдия. Природозащитникът не понечи да хвърли пушката си, а само пусна бинокъла да увисне на кожения ремък около врата му.

— Хвърли проклетото оръжие! Веднага! — извика Филдинг.

— Не може да се качите на кораба — отвърна мъжът. Акцентът му беше френски или може би холандски. — Регистрирани сме в Холандия и вие нямате правомощия тук. Пътуваме под флага на приятелска страна.

— Намираш се в териториалните води на Съединените щати, задник — гневно изкрещя Филдинг. — Имам правомощия да взривя шибания ти кораб.

Думите му бяха подсилени от зареждането на карабината.

На палубата се появиха още хора. Повечето бяха облечени и този факт убеди Мърсър, че са наблюдавали катера на бреговата охрана, откакто е напуснал доковете. За щастие, доколкото виждаше, никой друг не беше въоръжен. Членовете на екипажа на «Надежда» се наведоха над перилата и се вторачиха в агентите.

— Франсоа, хвърли оръжието веднага — извика женски глас. Мърсър го позна мигновено. Не можеше да сгреши съчетанието между вроден авторитет и съблазнителен чар.

— Не можем да им позволим да се качат на борда, Аги — възрази Франсоа. — Спомняш си какво сториха французите с «Рейнбоу Уориър».

1 ... 94 95 96 97 98 99 100 101 102 ... 206
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)