Цар Плъх

Веждите на Тимсън отхвръкнаха почти до линията на косата му.

— Слушай сега какво ти предлагам… — Царя замълча, обмисляйки отново условията на сделката. — Вие ще ни снабдите с материал за още хиляда клетки. Ние ще закрепим бройката на хиляда, само най-добрите, вие пласирате продукцията, делим наполовина. В такава стабилна операция ще има за всички по нещо.

— А продажбата кога започваме? — незабавно попита Тимсън. Въпреки огромните възможности за печалба, нещо го глождеше отвътре.

— Ще ви дадем десет задни бута след седмица. Първо ще започнем с мъжките, а женските ще оставим. Решили сме — само задните бутове. Като потръгне работата, увеличаваме количеството.

— Защо да почваме само с десет?

— Ако пуснем още отначало повече, ще събудим подозрения. Трябва да я караме кротката.

Тимсън размисли за момент.

— Сигурни ли сте, че… месото е наред?

Сега, когато австралиецът вече се бе обвързал с доставката, на Царя също взе да му става гадно. „Но, дявол го взел, месото си е месо, а търговията — търговия!“ — Просто предлагаме месо.

Тимсън сви устни и поклати глава.

— Хич не ми се ще да ги продавам на моите хора — рече той с погнуса. — Бога ми, не е редно някак си. Не, не, не бива. Не че аз… ама просто не е редно. Не на нашите.

— И на нашите не — кимна Питър Марлоу, не по-малко отвратен.

Тримата се спогледаха. „Така е — каза си Царя, — хич не е редно. Но нали трябва да оцелеем.“ И изведнъж го озари просветление. Лицето му си смени цвета и той процеди през зъби:

— Извикай другите! Току-що ми хрумна нещо.

Американците бързо се събраха. Седяха напрегнати и не откъсваха очи от Царя. Той се бе поуспокоил, но все още не отронваше ни дума. Пушеше цигарата си и сякаш не ги забелязваше. Питър Марлоу и Тимсън озадачени се спогледаха. Царя стана и смачка цигарата. Атмосферата в бараката се наелектризира още повече.

— Момчета — започна той и гласът му прозвуча странно глух и изтощен, — денят Р идва след четири дни. Очакваме — Царя направи справка в таблицата, окачена на стената, — да, очакваме стопанството ни да нарасне на малко повече от сто животни. Сключих договор с нашия приятел и съдружник Тимсън. Той ще ни достави материал за хиляда клетки, така че щом дойде време да отбием малките, проблеми с настаняването няма да има. Неговите хора ще пласират продукцията. Ние ще наблегнем само на отглеждането на най-добрите породи. — Царя млъкна и впи поглед във всеки един поотделно. — Значи след седмица започваме продажбата.

Сега, когато фаталният ден бе уточнен, лицата им помръкнаха.

— Мислиш ли все пак, че е редно? — загрижено попита Макс.

— Не съм свършил още.

— За продажбата не знам — обади се Байрън Джоунс, като попипваше превръзката на окото си, — ама месото…

— Почакайте, за бога — нетърпеливо ги прекъсна Царя. — Изслушайте ме! — Всички се наведоха напред, затаили дъх, и Царя едва-чуто прошепна:

— Ще продаваме само на офицери! От майор нагоре!