Отмъщение в смъртта

— Предположението ти е логично. Ще проверим заподозрените по списъка на инспектор Фаръл — нищо чудно да имаме късмет.

— Питам се дали заглушителят, който онзи е използвал, не е за еднократна употреба.

Ив присви очи и се замисли.

— Ако е така, какво правиш след използването му? Изхвърляш ли го, презареждаш ли го или променяш конфигурацията му?

— По-вероятни са последните две възможности. С Ей Ей работим върху тях.

— Добре, продължавайте. Откри ли нещо, свързано с „ехото“?

— Не мога да намеря оригиналния източник и това ме подлудява. Успях обаче да смъкна леърите от диска, който донесохте от Ирландия. Изображението на Съмърсет е било холограмно.

— Сигурен ли си?

— Нима изглеждам неуверен? — Нахаканата му усмивка помръкна под студения поглед на Ив. — Да, беше холограма. Дяволски добра, но направих увеличение и различни измервания. Изображението е било проектирано.

— Добре. — Това беше още един аргумент в полза на теорията й, че убиецът се опитва да злепостави Съмърсет. — До къде стигнахте с анализирането на записките, направени от охранителната камера в Лакшъри Тауърс?

— От отдела ми правят въртели. Позволих си да говоря от ваше име и ги накарах да ми обещаят, че ще имаме резултатите след четирийсет и осем часа.

„Ах, Фийни, колко си ми необходим точно сега“ — помисли си Ив и строго погледна Макнаб.

— Имаш ли да ми докладваш още нещо?

— Например това: имам доказателства, че човекът, когото търсим, се е обаждал в Ирландия — ехото съвпада.

— Браво. А сега открий източника. — Тя се изправи. — Време е отново да изляза на ринга. Ще покажа на онзи мръсник, че съм готова за следващия рунд. Пийбоди, искам те неотлъчно до мен.

— Нищо не би ми доставило по-голямо удоволствие.

— Престани да се подмазваш. — На излизане тя извади портативния си видеотелефон и се свърза с Надин Фарст.

— Хей, Далас, изглеждаш прекрасно за тежко болен човек — възкликна репортерката.

— Искам да съобщиш по новините следното: лейтенант Ив Далас се е възстановила от нараняванията си и ще продължи разследването на убийствата на Бренън, Конрой и О’Лиъри. Тя е убедена, че много скоро престъпникът ще бъде арестуван.

— Почакай да взема записващото устройство.

— Това е всичко, приятелко. Постарай се да го излъчите по време на най-гледаната новинарска емисия. — Тя прекъсна връзката и изтича надолу по стълбата… и онемя от удивление. На перилото беше преметнато великолепно кожено яке. Цветът му беше златистокафяв като очите й. — Опасен човек е Рурк, не пропуска нищо — промълви тя, взе якето и побърза да го облече.

— Прекрасно е! — възкликна Пийбоди и не издържа на изкушението да прекара длан по ръкава.

— Навярно е десет пъти по-скъпо от старата ми любима дреха, а след седмица вече ще бъде съсипано. Чудя се защо той… По дяволите, къде е грижовният ми съпруг? Открий Рурк — обърна се тя към домашния компютър.