Отмъщение в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Отмъщение в смъртта». Краткое содержание книги:
— Забранявам ти да напускаш Дъблин — извика Рурк. Очите му бяха гневно присвити, беше свил дланите си в юмруци и бе готов да се нахвърли върху стария си приятел. — Готов съм да те пребия, но няма да ти позволя да заминеш.
— Въобразяваш си, че ще ме надвиеш, а? — Брайън понечи да свали палтото си. — Хайде, опитай.
— Веднага престанете, идиоти такива! — Ив застана между тях, за да ги разтърве, ако се наложеше. — Оставаш в Дъблин, Брайън и точка по въпроса. Ще блокирам пътническата ти виза и ако се опиташ да напуснеш страната, ще прекараш доста време в затвора.
— Не може да ме спре някаква си виза…
— Млъкни! А ти се отдръпни — обърна се тя към Рурк. — Не мога да повярвам, че само от два дни си в Ирландия, а все гледаш да се сбиеш с някого. Навярно климатът ти влияе зле.
Видеотелефонът й иззвъня.
— Сигурно е Пийбоди. А вие двамата запомнете: ако не искате да се държат с вас като със слабоумни, дръжте се като нормални хора.
Тя се отдалечи, за да разговаря насаме със сътрудничката си.
Брайън се ухили и удари Рурк по гърба.
— Каква жена, а?
— Моята Ив е деликатна и крехка като цвете и има добър нрав. — Усмихна се като я чу да ругае и допълни: — А гласът й е като сребърна флейта.
— Личи си, че си лудо влюбен в нея.
— Не отричам. — Замълча за миг, после настоятелно заговори: — Остани в Дъблин, Брайън. Знам, че много лесно ще се добереш до нова виза, но те моля да не заминаваш. Току-що погребахме Джени, не искам да загубя и теб.
Брайън въздъхна.
— Нима ме мислиш за толкова глупав, че да повярвам на щедрите обещания?
Ив се върна при тях и гневно възкликна:
— Представете си само, онзи мръсник ми е изпратил цветя! — Рурк понечи да я прегърне, но тя отблъсна ръката му и се намръщи.
— Обясни ни какво се е случило, скъпа.
— Пийбоди ми съобщи, че току-що куриер бил донесъл две дузини рози. Букетът бил придружен с картичка, с която изпращачът ми пожелавал скорошно оздравяване, за да бъда готова за следващия рунд. Той бил поръчал да прочетат новена (Бог знае какво е това?) за мое здраве. Пийбоди каза, че повикала специалист да провери дали в букета няма бомба, освен това е задържала и куриера. Съобщи ми още, че през нощта никой не е разговарял по видеотелефоните в дома ни. Макнаб бил поръчал да му занесем диска със записа, който е направил Брайън, за да провери откъде е обаждането. — Тя се поуспокои и когато този път Рурк понечи да я прегърне, не го отблъсна.
— Трябва незабавно да се върнем в Ню Йорк — заяви той и се обърна към стария си приятел: — Да те закараме ли до дома ти, Брайън?
— Не, дошъл съм с кола. Пази се, Рурк. — Той сърдечно го прегърна. — Отново ела в Ирландия.
— Непременно.
— Доведи и хубавата си жена. — Ив изненадано примигна, когато Брайън прегърна и нея, после я целуна по челото.
Благодарение на свръхзвуковия самолет на Рурк след два часа вече бяха в Ню Йорк и Ив разпитваше момчето от цветарския магазин, което беше доставило букета в дома й.
— Полицай Пийбоди е конфискувала пейджъра ти.
— Не го е конфискувала, ами доброволно й го връчих.
— Отново те питам — ти ли постави букета в кутията?
— Разбира се. Това е фасулска работа. Слагаш няколко клончета аспарагус и от онези, с белите цветчета, после поставяш розите. Леля ми е подредила кутиите и панделките на едно място, та да не се бавим с изпълнението на поръчките. Вашата полицайка може да се обади на леля ми, за да се увери, че казвам истината. Ще трябва ли да си намеря адвокат?
— Не е необходимо, Боби. Благодаря ти, че търпеливо изчака да се освободя, за да говоря с теб.
— Какво, свободен ли съм?
— Разбира се.
Боби се изправи и колебливо се усмихна.
— Досега не бях разговарял с ченге, ама се оказа, че не било толкова страшно.
— Напоследък престанахме да изтезаваме свидетелите.
Той пребледня, после я изгледа и се засмя.
— Шегувате се, нали?
— Абсолютно. Изчезвай, Боби. — Ив поклати глава, сетне повика сътрудничката си. — Какво научи Макнаб от пейджъра?
— Поръчката е била направена от обществен телефон в централната гара на метрото и е била платена в брой чрез електронен трансфер. За нищо на света не можем да се доберем до нашия човек.
— Не подозирах, че толкова скоро ще предприеме нов ход. Открихте ли нещо за камионетката?
— Не още. Проверявам и магазините за обувки. Компютърът изчисли, че маратонките на непознатия са приблизително четирийсети номер — учудващо малък размер за мъжка обувка. Този модел е бил пуснат на пазара само пред шест месеца и цената му е доста висока. Засега съм установила, че магазините в целия град са продали шестстотин и осем чифта.