Отмъщение в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Отмъщение в смъртта». Краткое содержание книги:
— Забранявам ти да говориш за майка ми! — пискливо възкликна той.
„Този път уцелих в десетката — помисли си Ив. — Майка му олицетворява женския авторитет.“
— Разкажи ми за скъпата си мамичка, приятелю. Още ли те държи вързан за полата й или си стои сама вкъщи и не подозира с какво се забавляваш през свободното си време? — Спомни си за ритуала, който тази сутрин беше наблюдавала в църквичката до скалистия бряг. — Още ли я придружаваш всяка неделя на литургията? А може би отиваш в черквата, за да се срещнеш с твоя отмъстителен бог?
— Кръвта на моите врагове се стича в ада както виното. Ще разбереш що е болка преди да те убия.
— Веднъж вече опита и не успя. Предлагам ти да застанем един срещу друг. Но, мисля, че не ти стиска.
— И това ще стане, но когато му дойде времето. Думите на една безпътница не ще ме накарат да се отклоня от пътя си. — Гласът му пресекна и Ив наклони глава, опитвайки се да долови промяната. Стори й се, че непознатият плаче.
— Сега е най-подходящият момент.
— Не съм изпълнил мисията си. Аз ще реша кога ще се срещна с теб. Днес четвъртата осъдена душа ще застане пред божествения съдник. Имаш само два часа да откриеш прасето и да го спасиш от заколение. Грешниците зло ги преследва, а на праведниците добро ще се въздаде.
— Отново цитираш притчи. Не успя ли да измислиш нещо по-оригинално?
— Цялата житейска мъдрост е събрана в Библията. Тя скоро ще бъде в ръцете ми — квичащо прасе в страната на охранените кучета и зле платените бавачки.
— Тази гатанка не ми подсказва нищо. Мисля, че вече съм по дирите ти, затова се страхуваш да играеш честно.
— Играя честно, но ти си прекалено глупава, за да разгадаеш смисъла на думите ми. Ще ти помогна с още една гатанка: Слънцето залязва и през нощта ще завладее света. Поредният Юда скъпо ще плати за предателството си. Разполагаш с два часа и времето ти започва да тече от този момент. — Той прекъсна връзката.
— Ще ме зарадваш ли, Макнаб? — попита Ив.
Очите на младежа сияеха.
— Пипнах го.
Тя бавно се изправи и изключи холограмата.
— Не се подигравай с мен, момченце.
— Нашият човек се обажда от място, намиращо се в сектор Д.
Ив направи справка с картата на града и възкликна:
— Дявол да го вземе, Лакшъри Тауърс се намира в този сектор. Мръсникът е в сградата, където уби първата си жертва.
— Няма ли да го заловим докато е още там?
Ив направи знак да замълчи, за да обмисли всички варианти. След няколко секунди промълви:
— Онзи тип каза, че разполагам с по-малко от два часа. Прави ми впечатление, че не обича да претупва „работата“ си, затова навярно планира да остане в хотела поне час. Сигурна съм, че всеки момент ще бъде тук. Джакинсън дойде ли?
— Чака в съседната стая.
— Прекрасно. Предполагам, че нашият човек няма да бърза. Предварително е подготвил инструментите си, за щото не обича да оставя всичко за последната минута. Ще кара бавно, за да не го спрат за превишена скорост и защото действа според графика си. Нашите хора да обкръжат Лакшъри Тауърс, но да не влизат в сградата, защото, ако убиецът има съучастници, положително ще го предупредят.
Извади комуникатора си, свърза се с Уитни и хладнокръвно му обясни стратегията си. Действаше спокойно, без паника. Прекъсна обясненията си, когато факсът сигнализира за постъпващо съобщение.
— Престъпникът се свърза с хотела, сър. Ще ви прочета съобщението, което току-що получих по факса. Той инструктира Брайън Кели, че след петнайсет минути в апартамента ще дойде униформен шофьор. Това потвърждава предположението ми, че възнамерява да го убие в хотела. Съобщава още, че Кели трябва да изпрати асансьора, когато шофьорът му се обади от фоайето. Това е всичко. Вероятно всеки момент престъпникът ще бъде тук.
— Нашите хора ще обкръжат Лакшъри Тауърс. Мога да ти дам двама детектива и трима полицаи.
— Трябва да бъдат в цивилно облекло, сър. Необходим ми е и човек от отдела по електроника.
— Имаш вече трима, Далас. Не мога да ти отпусна повече хора.
Тя гневно стисна зъби. Съжаляваше, че не може да бъде едновременно на двете места.
— Ще изпратя Макнаб с втория отряд.
— Ще му осигуря кола с необходимата апаратура. Връзката ще осъществяваме на тази честота.
— Слушам, сър.
— Не мога да повярвам! — обидено възкликна Макнаб. — Изритвате ме точно когато започна да става интересно.
— Трябва да откриеш бърлогата му.
— Защо? Нали ще дойде тук? Какво пречи да го арестуваме?
— Трябва да откриеш бърлогата му — повтори тя, — защото ако, не дай, боже, ни се изплъзне, ще се върне там. Изпълнявай заповедите ми, детектив.