Алибито

Освен това не бе повърхностен и вятърничав. Имаше минало. Беше й разказал една история за любов и загуба, която дълбоко я бе развълнувала. Обичал съпругата си до полуда. Когато се разболяла, изцяло се посветил на грижи за нея — до самия край. Въпреки трудностите в работата си, поел домакинските задължения. Сам се грижел за личните нужди на жена си, макар и понякога да било неприятно. Дори я гримирал в редките случаи, когато била достатъчно добре, за да я изведе навън.

Каква саможертва! Ето това бе истинската любов. Заслужаваше си да познава този мъж. Той заслужаваше цялата любов, която Елън бе таила в себе си с години и отчаяно копнееше да сподели.

Беше и фантастичен любовник.

Въпреки че опитът й в любовната игра се ограничаваше с една страстна целувка, която бе получила против волята си от по-голям братовчед, два непохватни опита за интимен акт в колата на съученик, който през цялото време й бе говорил за любов, а след това я бе изоставил, и вълнуващ флирт с женен колега, когото бяха преместили в друго училище, тя разбра, че Еди — така се казваше — е изключително умел в леглото. Бе сторил с нея неща, за които само бе чела в романите, събрани в кашони с етикети в мазето й. Беше я накарал да се почувства изтощена от страст.

Но сега розовият романтичен блясък постепенно отстъпваше на мрачните страхове, които обикновено обземаха една жена след мимолетно приключение с напълно непознат. Бременност. (Можеше да се случи и на четиридесетгодишна.) Венерическа болест. СПИН.

Всяко от тези последствия бе достатъчно, за да разсее мечтата й един ден да се омъжи. Надеждата й за брак ставаше все по-слаба с всяка изминала година, а безразсъдството от предишната нощ я бе направило още по-непостижима. Кой би я пожелал сега? Нито един почтен мъж. Защото вече бе жена с минало.