Алибито
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Алибито». Краткое содержание книги:
— Защо не ни го казахте по-рано?
— Боях се, че ще поискате да ви разкрия името на пациента. Реших да сторя най-доброто за интересите на този човек, без да мисля за своите.
— Досега.
— Положението стана по-тежко, отколкото бях очаквала. Бях принудена да кажа това, което се надявах да запазя в тайна.
— Винаги ли сте толкова всеотдайна към пациентите си? Да предавате съобщения от тяхно име и така нататък?
— Обикновено — не. Но една среща очи в очи с Петиджон дълбоко би разстроила човека. Беше дребна услуга.
— Значи сте се видели е мистър Петиджон?
Тя кимна.
— Колко време останахте в апартамента му?
— Няколко минути.
— По-малко от пет? Или повече от десет?
— По-малко от пет.
— Една хотелска стая не е ли необичайно място за подобна среща?
— Така си и помислих, но мистър Петиджон настоя да се срещнем там. Каза, че в хотела било най-удобно, защото по-късно очаквал някого.
— Кого?
— Не бях осведомена. Във всеки случай нямах нищо против да отида, защото, както ви казах, през останалата част от деня бях свободна. Нямах други ангажименти. Обиколих магазините около „Чарлз Таун Плаца“, а след това напуснах града.
— И отидохте на панаира.
— Да. Потвърждавам всичко останало, което ви казах.
— Коя версия?
Франк Пъркинс се намръщи, когато чу остроумната забележка на Стефи.
— Тук няма място за ирония, мис Мъндел. Вече е ясно защо доктор Лад не пожела да ви каже за кратката си среща с Петиджон. За да не предаде доверието на пациента си.
— Колко благородно от нейна страна!
Преди адвокатът отново да упрекне Стефи, Смайлоу продължи:
— Как ви се стори мистър Петиджон, доктор Лад?
— Какво имате предвид?
— В какво настроение беше?
— Не го познавах и нямах представа, с която да сравня настроението му в онзи следобед.
— Е, добре, шегуваше ли се или беше заядлив? Весел или тъжен? Доволен или потиснат?
— Никоя от тези крайности.
— За какво се отнасяше съобщението, което предадохте?
— Не мога да ви кажа.
— Предизвикателно ли беше?
— Искате да кажете, дали го ядоса?
— Именно.
— Дори и да е изпитал гняв, не го показа.
— Но не го разстрои до такава степен, че да получи удар?
— Не. Ни най-малко.
— Стори ли ви се напрегнат?
Тя се усмихна.
— Мистър Петиджон не правеше впечатление на човек, който лесно се нервира. Нещата, които съм чела за него, ме навеждат на мисълта, че съвсем не е бил боязлив.
— Приятелски ли се държа с вас?
— Учтиво. Не бих казала приятелски. Все пак бяхме непознати.
— Учтиво значи. — Смайлоу се замисли над тази дума. — Накара ли ви да се почувствате като негова гостенка? Например покани ли ви да седнете?
— Да, но останах права.
— Защо?
— Защото нямах намерение да оставам дълго и предпочетох да не сядам.
— Предложи ли ви питие?
— Не.
— А секс?
Въпросът изненада всички в стаята, но най-смаян бе Хамънд. Подскочи, сякаш стената, на която се бе облегнал, го бе ухапала.
— Какво, по дяволите? — извика той. — Откъде ти хрумна това?
Смайлоу изключи касетофона и се обърна към Хамънд.
— Не се бъркай. Аз провеждам този разпит.
— Въпросът беше неуместен и ти много добре го знаеш.
— Напълно съм съгласен — каза Франк Пъркинс, разгневен почти колкото него. — Не си открил нищо, което да буди съмнения, че Петиджон е имал интимна среща онзи следобед.
— Това, че леглото в спалнята беше непокътнато, не доказва, че не е имало сексуален акт. Какво ще кажеш например за орален секс?
— Смайлоу…
— Правихте ли орален секс с мистър Петиджон, доктор Лад? Или той с вас?
Хамънд се втурна към него и силно го блъсна.
— Копеле!
— Махни ръцете си от мен — каза Смайлоу и се освободи.
— Хамънд! Смайлоу!
Стефи се опита да застане между тях, но бе грубо избутана.
Франк Пъркинс не помръдна от мястото си.
— Това е прекалено.
— Ходът ти беше евтин, Смайлоу! — изкрещя Хамънд. — Дори ти не беше падал толкова ниско досега. Щом ще прилагаш отвратителни номера като този, поне не изключвай касетофона.
— Нямам нужда от уроци как се разпитва заподозрян.
— Това не е разпит, а издевателство над личността. Без причина.
— Тя е заподозряна, Хамънд — намеси се Стефи.
— Не и в неморално поведение — яростно отвърна той.
— А какво стана с онзи косъм, Смайлоу? — попита Стефи.
— Щях да стигна и до това. — Двамата с Хамънд бяха настръхнали един срещу друг като разярени питбули. Смайлоу първи се опомни. Приглади косите си назад и изпъна маншетите си. Върна се до бюрото и отново включи касетофона. — Доктор Лад, в хотелската стая открихме косъм. Току-що от лабораторията съобщиха, че е идентичен с онези, които взехме от вашата четка за коса.