За писането: Мемоари на занаята
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Банева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «За писането: Мемоари на занаята». Краткое содержание книги:
Рядко книга за творческото писане е бивала толкова ясна, полезна и откровена. „За писането“ започва с хипнотизиращ разказ за детството на Кинг и неестествената му страст да разказва истории още от малък. Поредица живи спомени от юношеството, колежа и трудните години, които водят до първия му роман „Кери“, позволяват на читателя да разгледа под свеж и понякога много забавен ъгъл формирането на един писател. После Кинг описва основните инструменти на занаята си — как чрез употребата им писателят да ги наточва и умножава, как винаги трябва да са му под ръка. Той запознава читателите с най-важните аспекти на изкуството и живота на писателя, като предлага практични и вдъхновяващи съвети за всичко — от сюжета и развитието на героите, до навиците за работа и отказите.
Публикувана на части от „Ню Йоркър“ и срещнала бурно одобрение, книгата „За писането“ достига кулминацията си с дълбоко затрогващ разказ за това как неистовата потребност на Кинг да пише му помага да се възстанови и да се върне към обичайния си живот.
— Всъщност, да.
— Е — каза Майк нетърпеливо, — една грижа по-малко, докато будувам тази нощ.
Господин Остърмайър отново въздъхна безрадостно, но тази въздишка нямаше безутешния характер на предишната във фоайето. Да, само заради стаята е, каза си Майк. Неговата стая. Дори следобед, когато Майк се бе появил с адвоката си Робъртсън, Остърмайър вече не изглеждаше толкова смутен, след като влязоха в кабинета му. Тогава Майк си беше помислил, че това се дължи отчасти на факта, че не привличат любопитни погледи, и отчасти защото Остърмайър се е предал. Сега вече му бе ясно. Дължеше се на стаята. И защо не? По стените имаше красиви фотографии, на пода — хубав килим и първокачествени пури, макар и не кубински, в кутията на бюрото. Несъмнено след октомври 1910 година тук бяха въртели бизнес много хотелски директори; по свой начин това помещение въплъщаваше Ню Йорк толкова, колкото русата дама в разголената си черна рокля, колкото аромата на парфюма й и неизказаното обещание за луксозен секс в малките часове на нощта — нюйоркски секс. Майк беше родом от Омаха, въпреки че от години не беше ходил там.
— Все още ли смятате, че не мога да ви избия тази идея от главата? — попита Остърмайър.
— Знам, че не можете — каза Майк и отново затъкна цигарата зад ухото си.