Криза
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Криза». Краткое содержание книги:
— Не, не е.
— Не е казвал, че ще е по-добре да отиде до дома на Станхоуп, вместо по болницата, тъй като жилището на семейство Станхоуп е по-близо до Симфоничната зала.
— Не. Не е казвал нищо за болницата.
— Когато с д-р Бауман пристигнахте в дома на Станхоуп вие останахте ли в колата?
— Не. Д-р Бауман ме извика да вляза с него и да му помагам.
— Разбрах, че сте носили портативно устройство за електрокардиограма.
— Точно така.
— А какво се случи, когато влязохте в спалнята на госпожа Станхоуп?
— Д-р Бауман започна да преглежда госпожа Станхоуп.
— Отнасяше ли се загрижено към нея в този момент?
— Да. Каза на господин Станхоуп веднага да извика линейка.
— Разбрах, че вие сте правили изкуствено дишане на пациентката, докато той се е занимавал с останалите неща.
— Точно така. Д-р Бауман ми показа как да го правя.
— Беше ли загрижен д-р Бауман за състоянието на пациентката?
— Много загрижен. Тя беше посиняла, а зениците й бяха огромни и не реагираха.
— Разбрах, че линейката е пристигнала бързо, за да откара госпожа Станхоуп в болницата. По какъв начин вие с д-р Бауман стигнахте до болницата?
— Аз карах неговата кола. Д-р Бауман тръгна с линейката.
— Защо е тръгнал с линейката?
— Каза, че ако състоянието на госпожа Станхоуп се влоши иска да е там.
— Не сте го видели веднага, а много по-късно, след като госпожа Станхоуп е починала. Така ли е?
— Да. Той беше в спешното отделение. Беше целият опръскан с кръв.
— Беше ли обезсърчен от това, че негова пациентка е починала?
— Изглеждаше доста отчаян.
— Значи д-р Бауман е направил големи усилия, за да спаси пациентката?
— Да.
— И е паднал духом, когато всичките му усилия са се оказали безуспешни?
— Предполагам, че е бил депресиран, но не остана дълго в това настроение. Всъщност, завършихме с една дяволски хубава петъчна вечер в апартамента.
— Госпожице Ратнър, позволете ми да ви задам един личен въпрос. Правите ми впечатление на много жизнена млада жена. Изричали ли сте някога неща, които в действителност не сте мислили, когато сте били ядосана, може би, за да подчертаете чувствата си?
— Всеки го прави — призна Лиона с усмивка.
— В нощта, когато д-р Бауман е получил призовката, беше ли той разстроен?
— Много. Никога не съм го виждала толкова разстроен.
— А ядосан?
— И ядосан, да.
— При тези обстоятелства смятате ли, че е съществувала възможност той, цитирам: „да избълва“ неподходящи коментари за Пейшънс Станхоуп, особено, като се имат предвид енергичните му усилия да я спаси в онази злощастна вечер, както и всичките му ежеседмични посещения, които е правил в продължение на година преди нейната смърт?
Рандолф направи пауза, изчаквайки отговора на Лиона.
— Свидетелката да отговори на въпроса — каза съдия Дейвидсън, след като изчака известно време.
— Какъв беше въпросът? — попита Лиона объркано. — Не го разбрах.
— Повторете въпроса — нареди съдията.
— Това, за което говоря е, че коментарите на д-р Бауман за Пейшънс Станхоуп в онази вечер са били в резултат на възбудата му, докато истинските му чувства към пациентката са демонстрирани при многократните му посещения в продължение на повече от година в дома й, както и при усърдните му усилия да я спаси в нощта на смъртта й. Питам, госпожице Ратнър, това звучи ли ви правдоподобно?
— Може би. Не знам. Може би трябва да питате него.
— Смятам да го направя — кимна Рандолф. — Но първо искам да ви попитам дали продължавате да живеете в наетия от д-р Бауман апартамент в Бостън.
Джак се наведе към Алексис и прошепна:
— Рандолф се отклонява с някои от въпросите и твърденията, което би трябвало да накара Тони Фасано да повдигне възражение. До този момент Фасано винаги е действал бързо. Питам се какво става сега.
— Може би е свързано с онова, което си говореха съдията и адвокатите по-рано при показанията на Лиона. Винаги има взаимни отстъпки и компромиси от двете страни за по-голяма безпристрастност.
— Възможно е — съгласи се Джак. — Но каквато и да е причината, Рандолф се представи добре. — Джак се заслуша в отговорите на Лиона, когато адвокатът я запита за чувствата й след започването на процеса за лекарска небрежност и връщането на Крейг при семейството му. Беше му ясно какво прави Рандолф; разгръщаше защитата върху сценария за „отхвърлената любовница“, което трябваше да накара предишните показания да звучат прекалено подозрително — изоставената любовница си отмъщава от злоба.