Криза
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Криза». Краткое содержание книги:
Реналдо бързо обмисли как е най-добре да действа в тази ситуация. След като се справиха с останалите две сестри, всъщност проблем не съществуваше. А фактът, че момичето е голо, правеше нещата още по-лесни. Той измъкна тиксото и го остави на края на мивката. Не се сдържа и се усмихна при мисълта, че му се плаща да направи нещо, за което иначе той би трябвало да плати. Знаеше, че момичето под душа е на петнайсет, но това, което видя при втория поглед зад завесата, го накара да си помисли, че си струва.
След като обмисли няколко възможности, включително да я изчака да свърши с къпането и да излезе, той хвана завесата и я дръпна настрани. Движението му се оказа по-рязко, отколкото бе възнамерявал и завесата, заедно с пръчката, на която бе закачена, се оказаха в един миг на пода.
В момента, в който това се случи, Трейси бе с гръб, подложила глава под силната струя. Не беше чула шума, но сигурно усети по-хладния въздух, тъй като се измъкна изпод водата и отвори очи. При вида на мъжа с черна скиорска маска тя изпищя.
Реналдо се протегна, хвана я грубо за косата и я измъкна от ваната. Босите й крака се спънаха в ръба и тя падна по очи на пода. Той отпусна мокрия й кичур и притисна коляно в гърба й, докато се опитваше да я хване за китките. Стисна ги здраво на гърба й, грабна тиксото и по същия начин, както бе направил преди малко долу, откъсна със зъби едно парче. Няколко бързи движения — и китките й бяха здраво вързани.
През това време Трейси надаваше писъци, но те бяха заглушени от плисъка на водата, която продължаваше да се излива от душа. Реналдо я обърна по гръб. Извади един парцал от джоба си, нави го на топка и започна да го тъпче в устата й. Трейси бе доста по-силна от сестрите си и се мяташе, докато Реналдо я бе възседнал, като извиваше глава и се криеше в коленете му. Накрая успя да ухапе пръста му, което го разяри.
— Кучка! — изрева той и разцепи устните й. Тя не преставаше да се съпротивлява, което го накара да я удари още няколко пъти през устата и да сложи още няколко ленти тиксо отгоре. После се изправи и я погледна. Изглеждаше ужасена.
— Не е лошо — подсмихна се той при вида на стройната й фигура и пиърсинга на пъпа й. Очите му се спряха на малка татуировка във формата на змия близо до пубиса й. — Вече се бръснем, а? Даже и татуировчица си успяла да си спретнеш. Питам се само дали майчето и татенцето знаят. Не избързваш ли малко, мойто момиче?
Той се наведе и провря ръка под едната й мишница и я изправи грубо на крака, но в този момент тя бързо се завъртя и се измъкна от банята. Това го завари неподготвен. Трябваше да я хване, преди да се е измъкнала от спалнята си.
— Не бързай толкова, сестричке — изръмжа той и я обърна с лице към себе си. — Ако си умна и не се дърпаш, няма да те нараня. Ако ли не — гарантирам ти, че много, ама много ще съжаляваш. Разбра ли?
Трейси го гледаше дръзко с немигащи очи.
— Правим се на смели, а? — попита той насмешливо. Погледът му се плъзна по гърдите й, които му се сториха сега доста по-предизвикателни в тази изправена поза. — Пък сме и секси. Колко змии имаш още в тази змийска дупка? Обзалагам се, че са много повече, отколкото си мислят родителите ти, нали? — Той кимна с глава разбиращо.
Трейси продължи да го гледа. Гърдите й се издигаха и спускаха от притока на адреналин.
— Нека сега ти кажа какво ще стане. Двамата с теб ще слезем долу в дневната при сестрите ти. Ще те завържем при тях и ще сте едно голямо щастливо семейство. После ще ти кажа няколко неща, които искам да съобщиш на баща си и майка си. След което ние си отиваме. Звучи ли ти като един добър план?
Той я блъсна по посока към коридора, като продължаваше да я държи над лакътя.
В дневната Мануел послушно пазеше Меган и Кристина. Меган хлипаше тихо от време на време, тялото й потръпваше. Кристина стоеше като онемяла с широко отворени от ужас очи.
— Добра работа — каза Мануел, когато Реналдо бутна на дивана голата Трейси.
— Сложи малките да седнат в двата края на дивана, обърнати с гръб една срещу друга — нареди Реналдо. След това с бързи движения завързаха трите момичета заедно.
— Слушайте ме добре, сладурани — каза Реналдо на момичетата, като не изпускаше от очи Трейси. — Искаме да предадете едно съобщение на родителите си. Но нека първо ви попитам нещо. Знаете ли какво е аутопсия? Кимнете с глави, ако знаете.
Трейси не помръдна. Дори не мигна.
Реналдо отново я удари през устните. Тънка струйка кръв се плъзна по брадичката й.